24 часа, след като сте погълнали последната си чаша кафе, симптомите на кофеиновата абстиненция започват.

Първоначално, те не са силно изразени: първото нещо, което със сигурност ще усетите, е емоционалната отпадналост.

Следва и физическата: тялото ви е уморено и сякаш сте с една идея по-раздразителни.

Следващата спирка е главоболието и неспособността да се концентрирате.

Тази абстиненция няма нищо общо с хероиновата, никотиновата или дори алкохолната.

Тук става въпрос за напълно отказване от кофеина – субстанция, консумирана толкова масово и толкова често, че хората забравят наркотичната й същност.

И макар да съществуват много разнолики мнения по въпроса наркотик ли е кафето, трудно ще се открие медицински специалист, който да отрече пристрастяващите му действия.

Както при всички наркотични субстанции, кофеинът също предизвиква химическа зависимост – факт, който бе доказан от учените още през 1994 година (линк към изследването).

През май 2012 година кофеината абстиненция за първи път бе обявена за психично разстройство. Въпреки че няма да откриете редовен консуматор на кафе, който да не е отлично запознат с кофеиновите ефекти, когато реши да спре или намали дозата.

Какво прави кофеинът пристрастяващ? Причината се корени в начина, по който той оказва влияние върху мозъка.

Малко след като сте погълнали чаша кафе или храна, съдържаща кофеин, той бива абсорбиран от тънките черва, след което се разтваря в кръвта.

Поради факта, че химикалът е водно- и мастноразтворим (което означава, че отива както във вените, така и в клетъчните мембрани), той е способен да премине кръвно-мозъчната бариера и да навлезе в мозъка.

Интересно е, че, като структура, кофеинът мнохо се доближава до молекула, която се открива естествено в мозъка – аденозин, или инхибиторен невространсмитер, участващ в поддържането на състоянието на сън и потискащ събуждането.

_{Източник: Wikimedia Commons}

Какво означава това ли? Че кофеинът буквално може да се побере в рецепторите на мозъчните клетки, предназначени за аденозина, като по този начин ги блокира.

Когато кофеиновите молекули блокират тези рецептори, те пречат на чувството за умора да вземе превес, генерирайки прилив на енергия за няколко часа. Още повече, някои от естествените мозъчни стимуланти, какъвто е допаминът, работят по-ефективно, когато аденозиновите рецептори са блокирани.

Добавяме и фактът, че излишният аденозин, който кръжи из мозъка, подсказва на надбъбречните жлези да секретират адреналин, друг такъв стимулант.

Поради всички тези причини, кофеинът сам по себе си не е стимулант, а стимулантен фактор, казва Стивън Р. Браун, автор на книгата "Наука и ерудираност за кафето и алкохола" (ориг. заглавие Buzzed: the Science and Lore of Caffeine and Alcohol).

Какво се случва с мозъка и тялото на редовно консумиращия кофеин? Съвсем логично, характеристиките на неговата мозъчна химия започват да се променят с течение на времето, както и цялостната му физиологична картина.

Основният "страничен ефект" от консумацията на кафе е увеличаването на броя аденозинови рецепти – опитът на мозъка да поддържа баланс под постоянния прилив на кофеин. Това обяснява защо консуматорите на кафе развиват зависимост с времето – просто защото имат повече аденозинови рецептори.

Обединявайки всички тези фактори, рязкото спиране на кафето довежда до цял спектър от абстинентни реакции. Химични процеси, толкова комплексни, че все още не са напълно осъзнати.

Добрата новина е, че, в сравнение с останалите наркотични зависимости, ефектите на кофеиновата абстиненция са краткотрайни. За да се откажете от кафето, необходими са ви от 7 до 12 дни.

През този период, мозъкът естествено ще намали броя на аденозиновите рецептори на всяка клетка и адекватно ще отговори на внезапната липса на кофеин.

Ако издържите без кафе или чай през тази седмица, мозъкът ще се нормализира и кафето ще спре да ви липсва.

(Вашият наркотик какъв е, ако не е кафе?)