От скоро в речника на модерния човек се появи словосъчетанието "преработена храна". Доскоро непознатата комбинация от думи може със сигурност да ни помогне в избора на здравословна храна.

Според изследователя Жан-Клод Мубарак и негови колеги, е хубаво да се замислим за по-пълна схема за класификация на храните. Преработените храни могат да бъдат категоризирани в три групи:

Група 1: Непреработени и храни, преминали минимална преработка (напр. пресни плодове, зеленчуци и меса, прясно и пастьоризирано мляко, кисело мляко, пълнозърнести храни и ядки).

Група 2: Преработени кулинарни съставки, извлечени от храните от Група 1 (напр. растителни масла, брашна и паста). Обикновено не могат да се консумират директно и се използват при готвене, по-скоро за подобряване на вкуса на храната.

Група 3: Ултра преработени. Те са готови за консумация. Понякога след минимална топлинна обработка. Произведени са от евтини съставки или от директно извлечени от пълнозърнестите храни компоненти. Тези продукти обикновено съдържат консерванти и "подобрители" на вкуса. Характеризират се с високо енергийно съдържание, голямо количество мазнини, захар и сол. Освен това съдържат малко или никаква вода, липсват фибри, микроелементи и други биологично активни съединения.

Класифицирането на храните в групи би показало плашещи за обществото факти. Например проучване, проведено в Канада, е заключило, че 61% от храните в потребителската кошница на средностатистическия канадец са от най-вредния тип – ултра преработени.

Това, според проучването, е лоша новина. Ултра преработените храни съдържат по-малко от половината фибри, нужни на организма, 6 пъти повече захари и няколко пъти повече натрий (от солта и консервантите). Освен това е с два пъти по-висока енергийна стойност.