Канелената Диана обича цветове, пътешествия и веган храна

от Михаела Белорешка | 27 март 2013

Диана и нейните шарени веган приключения

Запознайте се с Диана Хърлечанова - слънчево момиче с еко поглед и шарени идеи. Срещнахме се, за да ни разкаже повече за любовта си към природната храна, готвенето и пътешествията. Възможно е да я срещнете и в Colour of Cinammon - личният й блог, в който споделя вкусни веган рецепти и пише за нещата от живота.

Диана сподели своя опит по пътя към веганството и ни зарадва с няколко страхотни идеи за ястия, подходящи за всички последователи на здравословната, вкусна и красива храна!

Кога за пръв път чу за веганството и колко бързо прегърна идеята, беше ли вегетарианка преди това?

За веганството чух в началото на 2009 г. Както се казва, няма нищо случайно, защото се бях срещнала с едно момче на едно парти, на място, на което няма нищо общо с кулинария и готвене. Tой започна да ми разказва, че е обикалял по света, работата му е свързана с интересни места и хора. Сподели, че е веган, аз тогава не знаех какво е това нещо. Разказа ми защо е станал такъв, посъветва ме да гледам филма "Земляни". През един зимен и студен ден си го пуснах този филм и мисля, че нещо се пречупи в мен.

Беше ли вегетарианка или тогава изведнъж всичко се промени?

Не, не е било изведнъж, не мога да кажа, че съм била вегетарианка, но определено бях за постната храна. Много малко неща от месната храна ми харесваха, защото дори не я възприемах за храна. Яла съм някакви неща, но по-скоро по навик. Предпочитах вегански и вегетариански неща.

Цветна салата с песто от джинджифил и кашу. Снимка: Диана Хърлечанова

Как изключи млечните продукти? Традиционното българско сирене?

Постепенно. Определено, както повечето вегетарианци правят, спирайки месото, наблегнах на млечните продукти и то не защото съм се притеснявала, че нещо ще ми липсва. Много харесвах топени, пушени сирена с подправки и аромати, които в крайна сметка се оказа, че не са ми харесвали толкова сирената, колкото са ми харесвали ароматите, подправките. Общо взето, за половин-една година стана прехода.

Заменяш ли ги с нещо? Ядкови млека, сирена?

Не мога да кажа, че това е заместител, защото вкусът е много различен. Аз лично никога не съм пила прясно мляко, чисто като вкус никога не ми е харесвало и не ми е било приятно. В момента използвам оризово и кокосово мляко, когато пия кафе, но не мога да кажа, че е заместител, защото няма нищо общо. В азиатската кухня се използва много тофу, но самото тофу само по себе си, ако не се овкуси и подправи, е неутрално на вкус. Няма нищо общо с кравето сирене и млечните продукти, които са много агресивни като вкус. Така че по-скоро го приемам като разнообразие и допълнение към храната, а не като заместител.

Нахутени кюфтенца с доматен сос. Снимка: Диана Хърлечанова

Когато човек разглежда рецептите в блога ти, вижда, че са изключително шарени и разнообразни. Разкажи малко повече за творческия процес на готвене, съчетаването на продуктите?

Общо взето, готвя това, което виждам в хладилника и шкафа. Много рядко отивам в магазина с ясната идея, че ще си купя нещо конкретно, което ме води на мисълта, че много рядко чета рецепти. Мога да видя някаква рецепта, която да ми хареса, но определено бих добавила или променила нещо.

Мисля, че човек трябва да има въображение и това се отнася за всички аспекти в живота, защото аз обичам цветните неща. На мнение съм, че ако ние сами не си вкараме цвят, атмосфера и настроение във всекидневието, няма кой да го направи. Така че когато видя, че имам някакви зеленчуци, търся в шкафа някакви варива, на мига си измислям нещата, не чета рецепти, не следя гурута, така че е въпрос на подръчни продукти.

Какво те вдъхновява най-много? Музика, цветове, аромати?

По-скоро споделянето, защото рядко готвя сама за себе си. Предпочитам да приготвям храна, когато мога да я споделя с приятели или с любим човек или с някой, който ми е на гости. Предпочитам да направя нещо, което е красиво, интересно, по-нетрадиционно, особено когато се видя с приятели, които не са вегани и вегетарианци и им е интересен този начин на хранене. Това определено ме вдъхновява – показването на нови неща пред мои приятели и близки хора.

Веган дюнер с тофу и зеленчуци. Снимка: Диана Хърлечанова

Сайтът ти е проект за пътешествия и нещата от живота. Сподели ни малко повече за тази твоя страст, пътуваш ли често и кои места са те променили?

Да, определено много обичам да пътувам. За мен дори е по-важен самия път, отколкото самото място. Има една приказка, че човек е човек, когато е на път и наистина вярвам в това нещо, защото когато смениш обстановката, удобствата, с които си свикнал, откриваш една нова страна от себе си.

Аз много обичам да ходя на по-диви места; не съм турист, който би седнал в хотел с някаква организирана ексурзия, бих предпочела една палатка на морето. Пътувала съм в България на доста нетрадиционни места. Сещам се за едно много интересно село в Родопите – село Лещен. То е много известно с архитектурните си къщи, които са запазени в старинен стил. Планината, морето, това, което ние го имаме в България, е толкова щедро дадено от природата, че няма за какво да се оплакваме.

В чужбина не съм пътувала много, но съм изключително впечатлена от океана, който видях в Португалия. Бях на най-западната част от страната, където местните го наричат "края на света", защото това е един нос с изключително високи и остри скали, които потъват надолу в океана. Гледката е невероятна, чувството е невероятно. Когато видях океана за пръв път почувствах една свобода, която голямото синьо безбрежно нещо ти дава, уникално като усещане. Определено гледка, която те променя.

Солена палачинка с нахут и зеленчуци. Снимка: Диана Хърлечанова

Някое ново пътуване? Къде ти се ходи?

Много ми се ходи в Истанбул. Колкото и да е близо, все още не съм стигнала до там. Звучи ми много романтично, ориенталско, нетрадиционно. Аз си падам по шарени неща, пазарчета, пазари с подправки, килими, шалове и мисля тази година да отида.

А как изглежда кухнята на един веган. Пълно ли е с малки шарени бурканчета?

Това е един практически въпрос. Наистина е важно и по-лесно да имаш заредена кухня. Разбира се, няма как постоянно да е пълна с всичко, но поне аз гледам да имам основни неща вкъщи, които са пакетирани храни, като зърнени и бобови култури. Старая се поне една леща и един боб винаги да имам вкъщи. Старая се да имам пресни плодове и зеленчуци, подправки наистина имам доста и общо взето гледам да ми е цветно, да ми е светло. Имам и много цветя, имам едно огромно растение, което ми дава усещане за зеленина, за свежест и мисля, че в една кухня трябва да има растения и цветя.

Тай къри с тофу и зеленчуци. Снимка: Диана Хърлечанова

А подправки отглеждаш ли си?

Не, подправки не. Честно казано не ме бива много в градинарството (смее се) и са ми останали само някои растения, които са доста издръжливи.

В момента си част от "Soul Kitchen". Доста дръзновено начинание да предлагаш изцяло сурова и веган храна на българите. Как се приема, експериментират ли хората?

От моите наблюдения, редовните ни клиентите са хора в офиси, които нито са вегетарианци, нито спазват някаква определена диета или режим. Това са хора, които са високо образовани, заемат отговорни постове и желаят една алтернатива за по-лек и по-здравословен обяд, като не се поставят в такива рамки. Ние не искаме да се ограничаваме и да казваме "нашата храна е за вегатарианци", ние искаме нашата храна да е достъпна за всички. Друга част от клиентите ни са майки, които са с малки деца, които си стоят вкъщи, гледат си децата и предпочитат по-здравословна и по-натурална храна. Има всякакви хора, от всякакви възрасти, пол, семейно положение, финансови възможности. Наистина много различни хора и това ме радва.

8942

Сандвич с бобови и сушени домати. Снимка: Диана Хърлечанова

Какво би казала на тези, които гледат на веганството малко скептично, като нещо префинено и глезотия?

Бих казала, че в момента имаме огромен избор за това как да живеем, какви продукти да използваме, но по-важното е, че имаме напълно свободен достъп до информация. Аз не съм човек, който ще съди другите, не си позволявам да давам съвети особено на непознати, но бих посъветвалаа хората, които все още имат предразсъдъци, скептицизъм или негативно отношение, преди да съдят те другите, да почетат, да потърсят информация, да се поинтересуват малко повече, защото нещата определено не са прости. Нещата не обхващат само храненето, нещата обхващат изобщо начина на живот и тази идея за ненасилие, за едно по-отговорно и еко-съзнание. Така че моят съвет е преди да обсъждате нещо, поинтересувайте се, образовайте се, има информация.

Каква е каузата ти? Мечтаеш ли нещо да се промени и как виждаш хората и храната на бъдещето?

О, храната на бъдещето определено я виждам веганска! Това е нещо, което в момента в световен мащаб е ясно осезаемо. Особено в по-развитите страни, където пазарът е толкова развит, че е много по-лесно да си намираш различен вид продукти, прясна храна, органична също. Мисля и съм абсолютно вярваща в развитието на био земеделието като цяло, защото веганството, освен всичко останало, е свързано с екологичната страна на нещата и си мисля, че в близко бъдеще и нататък, за нашите деца, определено нещата трябва да бъдат насочени към едно по-еко съзнание, просто защото няма как по друг начин да се развива планетата. Тя няма неограничени ресурси, така че от нас зависи как живеем, с какво се храним и всичко останало.