Прекрачвайки прага на сладкарница Vanilla Kitchen на една малка уличка в центъра на София, се потопявам в друго измерение – шарено, позитивно и артистично.
Артистизмът тук не е само в интериора – той прозира във всяко едно сладко изделие, което те подканя да го опиташ още преди да си го видял с очите си. Толкова силен и запомнящ се е ароматът на Ванилницата.
Влизайки, ме посреща усмихнатото лице на Ваня – младата дама, която е отговорна за съществуването на този вълшебен, сладък свят.
Има много въпроси, които искам да й задам, но уханието ме хваща неподготвена и сякаш забравям всичките си мисли. Моля я да ми разкаже за Vanilla Kitchen – така, както я усеща в сърцето си.
"Най-прекрасното е, че за мен Vanilla Kitchen е сбъдната мечта. И все пак, последното нещо, което ти е необходимо, за да отвориш сладкарница, са сладкарски умения. Трябва ти ноу-хау", разказва ми Ваня. Няколко минути са ти напълно достатъчни, за да разбереш, че Ванилницата наистина е плод на много мисъл и целеустремени действия.
Източник: Vanilla Kitchen/ Facebook
Разговорът по темата с отваряването на сладкарницата продължава, но ни прекъсва една усмихната клиентка, пристигнала чак от Пирдоп. Научавам, че е поръчала специална торта за рождения ден на малкия си син. Веднага прави впечатление лекотата, с която се случва общуването с напълно непознати между тези изпъстрени стени. Няма излишно суетене – всичко е такова, каквото е.
Източник: Милена Димитрова
Питам Ваня кой е авторът на рисунките по стените и научавам, че това са хората зад 140 идеи, които се занимават с графити и всякакви илюстрации. Колкото до страхотните мънички и големи декоративни предмети – повечето са подаръци. И ето че позитивната енергия, която струи от всички страни, получава своето обяснение – разковничето е в топлите жестове.
Източник: Vanilla Kitchen/ Facebook
Топъл жест е и страхотният топъл шоколад, който приготвят тук. Може би сега е мястото да спомена, че сладкарницата е изцяло веган. Интересувам се за продуктите – трудно ли се откриват, лесно ли е да се ориентираш в океана от алтернативни стоки.
"Приказката, че който търси – намира, е абсолютно вярна и приложима. За мен вече не е толкова трудно, защото знам какви са ми критериите. Много сладкарници пазаруват от една единствена фирма за такива консумативи. В момента доставчиците са ми поне 10-15, защото от всеки съм си намерила продукт, който ми харесва. Преди да поръчам нещо, винаги искам мостри и задължително държа да ми снимат етикета."
Източник: Vanilla Kitchen/ Facebook
Отново ни прекъсва клиент, който си купува няколко Мокадемки. Усмихвам се на името на тези бисквитки, направени от мока и бадеми. Оказва се, че именно Ваня е авторът на имената на всички сладкиши – това е едно от нещата, на които държи. Любимото й е "Кокона Бери" - кокос и годжи бери, малко "префърцунено", но идеално пасващо на необикновените бисквитки.
Стигаме и до "мотото" на Vanilla Kitchen – Сладкарско ателие за хора с претенции.
Източник: Vanilla Kitchen/ Facebook
"Тук "претенции" не се приема като лоша дума. При нас идват хора, които не могат да ядат много неща, примерно различни видове ядки и брашно. Казват ни какво точно искат и ние приготвяме тортата точно по техните искания. Това е и една от причините да нямаме каталог – всяка торта е уникална така, както е уникален всеки човек. Често клиентите ни са майки, които или са в процес на захранване, или са с алергии, или нещо друго. Стараем се да изпълняваме всички желания."
Източник: Милена Димитрова
Разговорът ми с Ваня прескача от тема в тема. Накрая се сещам да я попитам къде вижда себе си и своята Ванилница след няколко години. "Навсякъде!", отговаря ми мигновено тя. Пожелавам й го от сърце!
