Някой е вградил магия в кокосовия орех. Това ще да се е случило през последните няколко години, защото преди това никой не се превъзнасяше чак толкова по продуктите му. Вземете за пример кокосовото масло.

За него допреди време се знаеше, че е богато на наситени мазнини и трябва да се избягва от онези, които не искат сърцето да им се пръсне в ранна юношеска възраст. Сега пак се знае същото, но то изневиделица започна да се тълкува по различен начин.

Да, кокосовото масло съдържа повече наситени мастни киселини от всяка друга нехидрогенирана мазнина, която можете да откриете на пазара или в природата. Много стабилно е и се отличава с дълга трайност, дори и на стайна температура. Съдържа лауринова киселина, за която е известно, че има свойството да повишава както "добрия", така и "лошия" холестерол*.

Това може да окаже влияние върху липидния профил на човек, но в никакъв случай не означава, че ще гарантира на същия този човек защита срещу формирането на атеросклеротични плаки.

Някои "гурута" в храненето като доктор Меркола и доктор Оз обичат да приписват на лауриновата киселина ред свръхствойства, сред които ускоряване на метаболизма, защита срещу вируси, подобрена функция на щитовидната жлеза, противосъстаряване, подобрена инсулинова чувствителност, засилен имунитет и какво ли още не, но истината е, че няма солидни научни доказателства в подкрепа на нито едно от тези твърдения.

Нещо повече, ако трябва да бъдем абсолютно трезви в преценката си, спокойно можем да кажем, че енергията в кокосовото масло се състои изцяло от т.нар. празни калории (обърнете внимание на сравнението между хранителните стойности на кокосовата ядка и мазнината, извлечена от нея) – престъплението, в което обвиняваме "доказано" вредни храни като рафинираната захар, бялото брашно и пр.

Да, средноверижните мастни киселини в него са изключително бърз източник на енергия, който не води до драстично повишаване на нивата на кръвна захар. Това обаче може да бъде и нож с две остриета, тъй като приемът им временно прекратява използването на телесните мазнини като източник на енергия и в голямата си част те биват нищо повече от гориво. За съжаление тялото изгражда клетъчни мембрани и други важни структури от дълговерижни мастни киселини, които няма как да получим в изобилие от кокосовото масло.

Макар и кокосовото масло да не е изчадието, за което е било смятано едно време, то не е и принцът на бял кон, за когото се опитват да ни го продадат (именно това е точната дума) днес. Замяната на известен дял от мазнините в диетата с него може да има благоприятен ефект върху серумния ви холестерол, но това не означава, че рязко ще снижите риска си от сърдечносъдови заболявания.

Засега е известно с потенциалните си антибактериални свойства (1, 2), но тепърва предстои да разберем докъде се простират те. Структурата му го прави особено подходящо за термична обработка на храна, дори и при много високи температури, но не всеки може да се абстрахира от специфичния му вкус. 

*По-известни в науката с това, че нито са добри, нито са лоши, нито са холестероли, ами липопротеини с различна плътност и функция.

Ако сте харесали настоящата статия, може би ще ви допаднат и много от останалите неща, които Fitwell.bg имат да ви разкажат. Защо пък да не прочетете и за сладките въглехидрати?