Освен Америка, Христофор Колумб открил и бахара. Ямайски пипер, пименто, пимента са някои от имената на подправката, направена от неузрелите плодове на растението Pimenta dioica (от семейството на конопа).

Миризмата на малките черни зрънца се определя като "сложна". Вкусът е нещо като интересна смесица от канела, индийско орехче и карамфил, но малко по пиперлив.

Според преданията, Колумб търсел черен пипер, но всъщност не знаел как точно изглежда и помислил бахара за него.

Така се слага началото на кулинарната история на бахара. Великият откривател го отнесъл в Испания, където му дали името "пимиента" - пипер на испански.

Разрушенията от Втората световна война не подминали и дървото, за което става дума в настоящата статия.

Били изсечени толкова много дървета, че отглеждането им и до сега не е възстановило напълно предишния си обем.

Най-големият производител на бахар е Ямайка.

Плодовете, суровина за подправката, се берат, докато са още зелени, сушат се на слънце и приличат на големи кафяви зърна. Карибската кухня е неразделна с бахара.

Дървесината се използва за опушване на пастърмата в Ямайка. Бахар се ползва за овкусяване на колбаси, кърита, различни ястия, между които и торти. А и киселите краставички нямаше да са същите без няколко зрънца бахар.

Легендите разказват, че маите използвали подправката за балсамиране на телата на важни хора.