Всеки запален и не съвсем запален кулинар вкъщи има поне една тетрадка със собственоръчно написани рецепти.

А в шкафа с кърпи и покривки се спотайва много стара готварска книга с най-вкусните рецепти на света, дошла в наследство от мама или от баба.

Ясно е, че когато сготвим нещо невероятно вкусно, изпитваме неимоверното желание да увековечим рецептата. Дали някой знае кога се полага началото на тази кулинарна традиция?

Отговорът: Kulinar.bg!

Първите готварски книги въобще не изглеждали така, както изглеждат днес, но този факт едва ли изненадва някого.

Първите опити в кулинарната литература могат да бъдат наречени по-скоро "колекции с рецепти", в които авторите записвали най-любимите си манджи.

Друга вероятна цел била образоването на кухненския персонал в дворовете. Все пак такива дълги трапези си спретвали предшествениците ни, че сигурно са се подготвяли по един месец само за едно единствено пиршество.

Най-старата колекция с рецепти, оцеляла на европейска територия, е на латински, макар и простонароден. За неин автор се счита Марк Гавий Апиций, който бил известен с любовта си към завъртените ястия, които днес наричаме "гурме".

Живял е някъде през 1 век сл. н.е., по време на управлението на Тиберий.

Въпросната De re coquinaria представлява доста обемен труд, разделен на 10 глави.

Ето ги и тях: Epimeles — Внимателният домакин; Sarcoptes — Месомелачът; Cepuros — Градинарят; Pandecter — Различни съставки; Ospreon — Импулс; Aeropetes — Птици; Polyteles — Гурме; Tetrapus — Четириноги; Thalassa — Морето; Halieus — Рибарят.

Изданието, с което разполагаме днес, изглежда е сглобено някъде в интервала между IV и V век, а първото печатно такова е от 1483 година. Представлява любопитна смесица от древногръцки и древноримски ястия и е най-доброто свидетелство за кулинарията през Античността.

Най-ранните готварски книги на арабски пък са тези на Абу Мухамад ал-Мутафар ибн Сайар ал-Варак, датиращи от X век.

След значителен интервал, първите значими колекции с рецепти в Европа след Античността започват да се появяват към края на XIII век. Оцелели са стотина, някои от тях само фрагментарно. Първите истински средновековни рецепти пък откриваме върху датски ръкопис от ранния XIII век.

Виждаме, че още тогава авторите са имали нюх към хващащите окото заглавия. Daz buch von guter spise в превод ще рече "Книгата на добрата храна". Първата печатна готварска книга на немски език е Kuchenmeysterey, сиреч "Майсторство в кухнята".

И Франция е оставила своя принос в историята на готварската книга. Най-известни са две френски колекции от късния XIV век. Автор на едната е Гийом Тирел, който бил шеф-готвач на цели два краля.

Другата пък е анонимна и носи името Le Menagier de Paris, т.е. "Домакинът на Париж".

Италия ни е завещала венецианска колекция от средата на XIV век, която съдържа 135 рецепти, подредени по азбучен ред.

Печатната De honesta voluptate, публикувана през 1475 година, пък е първото издание, в което се появяват наченките на ренесансовите идеали.

Въпреки че по-скоро напомня есеистика, отколкото реални рецепти, книгата е определена като "антологията, която затваря последната страница на средновековното италианско готвене".

Така и така сме на историческа вълна... Съветваме ви да си припомните зрелищните трапези на Хенри VIII, както и самурайските уроци по хранене.