Всички знаем приказката за солта, в която царят помолил трите си дъщери да покажат колко го обичат. Най-малката (впоследствие оказала се и най-мъдрата) посочила, че го обича точно колкото солта, и съответно била изгонена от царството.

Разбира се, накрая царят осъзнава каква глупост е направил, стигайки до извода, че без сол животът е направо немислим!

Въпреки че днес това твърдение със сигурност може да бъде оборено по чисто научен път, в предбиблейски времена нещата са съвсем различни. Солта била толкова ценна, колкото днес за модерния човек ценни са парите. Да превъртим лентата до 6000 г.пр.н.е.

И почти няма да открием цивилизация, в чието съществуване солта да не е играла главна роля. Всъщност в миналото пътищата, по които солта била транспортирана, се наричали именно "пътища на солта". Такъв например е древноримският път Via Salaria.

Вероятно знаете, че най-ранният град в Европа е открит именно в България!

Солницата (Провадия) край днешна Варна е най-старият солодобивен център на Стария континент, който дължал благосъстоянието си именно на бялото вещество.

Солта е изиграла огромна роля в изграждането и унищожаването на градове и цели империи. Солните мини в Полша например довели до нейното бързо процъфтяване през 16 век, което бива прекратено с вноса на морска сол от германците.

Всъщност солта изиграва главна роля в повечето от американските войни. Във Войната за независимост например, британците използват лоялистите (жители на американски колонии, останали лоялни на короната), за да попречат на преноса на сол.

А който контролира солта, той контролира храната и нейното консервиране!

В Обединеното кралство до ден днешен има градове, които в имената си носят "следи" от сол . Такива са английските селища, завършващи с "Уич" (Wich, Wych). Суфиксът произлиза от латинското "vicus”, означаващо "място".

До 11 век наставката се включвала в наименованието на градове, които по някакъв начин били свързани с производството на сол. Такива например са Мидълуич, Нантуич, Нортуич и Лефтуич.