Общо казано, витамините са органични съединения, от които в определени количества се нуждае всеки организъм, за да бъде той жив и здрав. Човек се снабдява с витамини чрез храната, тъй като тялото не може да продуцира достатъчно количество, по-често - никакво.
Важно е да се знае (или по-скоро да се припомни), че всяко органично съединение съдържа въглерод. Когато един жив организъм не може да произведе достатъчно от даденото съединение и трябва да си го набави чрез храната, се говори за витамин.
Понякога съединението Х е витамин за човека, но не и за животно. Например витамин С (аскорбинова киселина, L-аскорбат) е необходим за хората, но не и за кучетата, тъй като последните си го синтезират сами, докато хората не могат.
Казано съвсем накратко, витаминът представлява:
органично съединение, съдържащо въглерод;
основна (есенциална) хранителна съставка, която човешкото тяло не може да възпроизведе, така че трябва да си я набави чрез хранене.
Според http://www.medilexicon.com витаминът е представител на група органични съединения, наличен в храната в минимални количества и жизнено важен за нормалния метаболизъм. Недостатъчните дози в начина на хранене могат да доведат до появата на т.нар. "заболявания на дефицита".
История
Още древните египтяни били наясно с това, че определени храни са полезни за определени части от тялото, без въобще да са познавали термина. Именно те знаели, че черният дроб помага при кокоша слепота – заболяване, за което днес знаем, че се поражда от дефицит на витамин А.
Дългите презокеански пътувания през Ренесанса, по време на които екипажите нямали достъп до свежи плодове и зеленчуци, винаги били "придружавани" от най-различни болести.
През 1747 година шотландският хирург Джеймс Линд открил, че чудните цитруси помагат при скорбут – смъртоносно при нелекуване заболяване, при което колагенът не се формира правилно. Няколко години по-късно, през 1753, Линд публикува своя Трактат върху скорбута (Treatise on the Scurvy), в който препоръчва приема на лимони и лайм с превантивни цели.
Информацията достига до Британската кралска армия няколко десетилетия по-късно, когато започват арктическите експедиции. Не всички на борда обаче вярват в това, че лимоните ще ги спасят от скорбут.
Вместо превантивния прием на плодовете, те поддържат тезата, че здравословният (спрямо тогавашните разбирания) начин на живот и хигиената са достатъчни. В резултат на тяхното недоверие, епидемиите продължават, а дефицитните заболявания се увеличават.
В началото на 19 век, въз основа изучаване на подобни сценарии, учените успяват да изолират и идентифицират няколко витамина. Липидите в рибеното масло използвали за лечение на рахит у плъхове, като водоразтворимият нутриент тогава наричат "антирахитичен А". Именно това е и раждането на първия витамин – А, въпреки че биоактивността на това съединение по-късно променя неговото наименование на витамин D.
Произход на думата "витамин"
През 1881 година руският хирург Николай Лунин изучава ефектите от скорбут. Той храни мишки с изкуствена смес, приготвена от отделните съставки на млякото, познати тогава – протеини, мазнини, въглехидрати и соли. Мишките, които получавали веществата поединично, умрели. Мишките, които били хранени с мляко, оцелели и се развили нормално.
Тогава ученият заключава, че "всяка натурална храна съдържа, освен познатите съставки, малки количества други субстанции, жизненоважни за живота."
През 1910 година първият комплекс витамини е изолиран от японския учен Умерато Сузуки, който успява да извлече водноразтворими микронутриенти от оризови трици. Сузуки публикува резултатите в научен журнал, но не успява да набере достатъчно популярност. През 1912 година полският биохимик Казимир Функ изолира същия комплекс микронутриенти и, по предложение на Макс Нийренщайн, го нарича vitamine – vital amine (жизненоважен амин).
Видове витамини
Четете таблицата както следва:
Комплекс витамини; химическо наименование; вид на разтворимост; препоръчителна дневна доза между 19 и 70 години; хранителни продукти, съдържащи витамина.
Таблица: Милена Димитрова
