Говорили сме за банани по толкова много поводи, но никога не сме писали малко по-подробна информация за самия вид.
Веднага ще попълним този пропуск. Бананите са дървоподобни тревисти растения. Култивирането на рода започва още в праисторически времена от народите, населявали югоизточната част на Азия и Западна Океания.
Бананът, какъвто го познаваме днес, се води тропическо растение, което автоматически го "изпраща" за отглеждане в тропическите области. Но на практика расте и в още малко над 100 държави.
Когато си избираме банани за хапване, като част от плодова салата или за да си направим вкусно смути, предпочитаме узрели, но не много меки, екземпляри. Тях наричаме десертни банани. Когато става дума за банан, който да използваме за някое ястие, тогава идва ред на бананите за готвене. Разбирайте зелени, все още не узрели плодове. Просто са по-подходящи за топлинна обработка, преди да са достигнали последен стадий на зреене.
Почти всички банани, които се предлагат в търговската мрежа са от десертен тип. Но напоследък се наблюдава тенденция на зареждане с по-зеленички плодове.
Не можем да се ангажираме с твърда позиция по въпроса, дали това явление е следствие от грижата на родните търговци за попълване на асортимента и осигуряване на пълен комфорт на нас – потребителите, или просто им е по-изгодно. Така или иначе, можем да си купим и от двата варианта, в зависимост от този, който влиза в рецептата ни. Това поне си е добра новина.
Бананите са били любима храна на древното население на Малайския архипелаг. Там прехраната се е състояла главно от риба, а бананите са я допълвали доста успешно. Като казваме древни времена, имаме предвид, стотици години преди новата ера.
За тях се съди по най-различни писмени паметници, доказващи употребата на банановия плод векове назад.
Днес се срещат много видове банани, част от голямото семейство Бананови. Най-популярни за готвене са Musa × paradisiaca, а за десерти Musa acuminata.
Може би тук е мястото да вметнем, че често се греши, като дървото на банана се нарича "бананова палма", което не е коректно, защото растението е отделен род и не принадлежи към семейството на палмите.
По време на Викторианската епоха в Европа този плод е добил голяма известност. Дори един от най-големите (според някои създател на жанра) фантасти в света Жул Верн се занимава с темата за бананите. Детайлно ги описва в една от своите книги.
Банановите растения за топлолюбиви, което се подразбира. На температура по-ниска от 16 С, растежът им се забавя, а под 10 С – спира. В случай, че температурата мине критичния минимум, се налага опушване на плантациите с дим, с цел искуствено повишаване на топлината.
