Вкусната среща с любимите ядки продължава с шамфъстъка. Вероятно сте го срещали още като фисташка, което всъщност напомня много на латинското му наименование (Pistacia vera).

Ниското храстовидно дърво идва от Туркменистан, Афганистан и Иран. Оказва се, че тези ядки са едни от най-старите познайници на древните хора по тези земи.

По-късно бива пренесено в Азия, и чак след това в Средиземноморието. Последни за вкусната ядка научават в Австралия и Калифорния, САЩ.

Ядките, приятното хапване на които често бива нарушено от твърдата черупка, в която се намират, са висококалорични, богати на витамини и минерали.

Фосфорът в него е полезен за костната система, витамин В1 пък се грижи за здравето на сърцето.

_{Шамфъстък в процес на зреене. Снимка: Wikipedia}

Растението е непретенциозно, издържа на температурни промени и солени почви. Обича слънцето и дългото и горещо лято е предпоставка за раждането на хубави плодове.

Както знаете, шамфъстъкът е еднакво вкусен както печен и солен, но също така и карамелизиран. За почитателите на смесените вкусове това си е истинска награда.

Оригиналната рецепта за баклава съдържа шамфъстък, както и редица други сладкиши, разбира се.

Толкова в вкусен, че няма да сбъркате, ако го добавите в десерта си.

Майстор-готвачите съветват след разопаковане, ядките да се съхраняват на тъмно и студено в хладилика, заради голямото количество мазнини в тях.

Топлият въздух и светлината за причина за гранясването на ядките и развитието на гъбички.

Може би най-добрият съвет, който можем да ви дадем е, след като си ги купите, гледайте да си хапнете възможно най-бързо.