"Науката е като откривателско пътешествие в непознати земи, където търсиш не нова територия, а ново знание. Тя би се харесала на всеки човек с развито чувство за приключение".

Тези думи принадлежат на английския биохимик Фредерик Сангър (Frederick Sanger), единственият носител на 2 нобелови награди за заслуги в химията, който съвсем логично се нарежда сред най-важните съвременни учени.

Благодарение на него, днес човечеството е запознато в подробности с последователността на базите в нуклеиновите киселини, както и с разкодирането на нуклеотидната последователност в ДНК.

Звучи адски сложно, но малко по-надолу ще се опитаме заедно да "разшифровамe" сложния научен език.

Кратка биографична справка

Фредерик Сангър (днес на 95 години) е роден на 13 август 1918 година в Глочестършир в семейството на медицински работник (баща му). През 1939 година получава своята бакалавърска степен по естествени науки от колежа Св. Джон в Кеймбридж. През 1940 година извършва щателно проучване по биохимия във Факултета по биохимия на Кеймбридж.

Именно тогава сключва брак с Маргарет Джоун Хау, от която по-късно има двама сина и една дъщеря. През същата година започва съвместната му работа с д-р Алберт Нойбергер върху метаболизма на аминокиселината лизин. Тя му донася докторска степен.

През дългата си научна кариера, Сангър получава десетки звания, медали и награди. През 1951 става член на Кралското общество и на Кралския колеж в Кеймбридж. Той е и почетен чуждестранен член на Американската академия на изкуствата и науките и на Американското общество на биохимиците. Членува в Академията на науките на Бразилия и Аржентина, има почетно място в Японското биохимично общество.

Както споменахме в началото, носител е и на 2 нобелови награди по биохимия. На него е кръстен и т.нар. Wellcome Trust Sanger Institute, доскоро известен просто като Институтът Сангър - именно научното здание, разположено малко извън Кеймбридж, в което се извършват важни изследвания по геномика и генетика.

Научна кариера

Аминокиселинната последователност на инсулин, или първото му мега откритие

 _{Институтът Сангър. Източник: Wikipedia}

През 21 век е невъзможно да си представим света без последователностите на протеините и нуклеиновите киселини, които изиграват основна роля в опознаването на човешкия геном. Самият факт, че са изминали само пет десетилетия, откакто Сангър показва на света какво е това чудо аминокиселинната последователност на протеина, е достатъчно впечатляващ на фона на съвременното ДНК познание. Разбира се, и преди Сангър да се заеме с изучаването на тези последователности (или секвенции) е било ясно, че всеки протеин има различна композиция, различна биологична дейност + физични свойства.

Знаело се е също така, че гените са водещ фактор в тяхното контролиране. Когато той провежда своите първи проучвания обаче светът на биохимията е изцяло пропит от интереса към ензимите. Никой учен дори не предполага как точно се синтезират молекули толкова големи, колкото тези на протеините. Общо взето, научното становище за протеина се изчерпвало с това, че той представлява стохастична (случайна) молекула, която си има нещо като гравитационен център, но чиято структура е микрохетерогенна*. Откритията на Сангър изцяло пренаписват тези разбирания.

Така стигаме до първия му мега важен научен триумф: изобщо, първото пълно определение на аминокиселинната последователност на протеин – това е именно B веригата на инсулина**.

Сангър неслучайно използва инсулин за основа в своите изследвания. Една от причините за неговото решение се крие във факта, че инсулинът е сред малкото белтъчини (или протеини), който е достъпен в чиста форма, при това – в количество, което може да се отмерва в грамове.

По-късно през кариерата си той прави аминокиселини последователности на РНК*** и ДНК молекули.

За написването на материала е използвана информация от Genetics.org, Nobelprize.org, Wikipedia.

*Микрохетерогенност – биохимичен термин, който означава наличието на различни форми на въглехидрати в даден гликопротеин;

**Инсулин – белтък или протеин, изграден от 51 аминокиселини, структурирани в А и В вериги;

***РНК - рибонуклеинова киселина, която, подобно на ДНК, е полимер, изграден от 4 вида нуклеотиди.