Царевицата е самооплождащо се, опрашвано от вятъра растение, размножителният процес на което трудно може да бъде описан в цялата му красота и странност само с ботанически термини. Снопът царевична коса на върха е домът на мъжките полови органи – стотици висулки с прашникови торбички, които в рамките на няколко летни дни изпускат свръхобилно количество жълт прашец: от 14 до 18 милиона прашинки на растение, двадесет хиляди за всяко потенциално зърно („сигурното си е сигурно“ или „колкото повече, толкова повече“ като че ли е генерално правило за мъжките гени в природата).

Метър и нещо по-надолу са разположени женските полови органи – стотици миниатюрни цветчета в очакване, подредени в плътни редици покрай мъничкия зашумен кочан, който прясно е поникнал от стъблото върху листната част на растението, точно по средата между снопа коса и корените. Мъжките прашници приличат на цветчета, а женският кочан напомня фалос, но това не е единствената странност в сексуалния живот на царевицата.

Всяко едно от четиристотинте до осемстотинте цветчета на кочана има потенциала да се превърне в зърно – но само ако прашинка от мъжкия прашник успее да намери пътя си до неговия яйчник. Задача, допълнително усложнена от разстоянието, което прашецът трябва да измине, и от плътно завития кочан. За преодоляване на този последен проблем всяко цветче провира своя лепкава нишка коприна (технически „плодник“) през върха на младия кочан, за която може да залепне мъжката прашинка. Нишките коприна се появяват веднага щом снопът на върха е готов да разпръсне жълтия си прах.

Това, което се случва по-нататък, е доста необичайно. Когато прашинка цветен прашец кацне върху връхчето на нежна копринена нишка, нейното ядро се разделя на две, образувайки близначна двойка. Близнаците са с абсолютно идентични гени, но с коренно различни роли в процеса на създаване на зърното. Работата на първия близнак е да прокопае микроскопичен тунел надолу към основата на нишката. Вторият близнак се спуска по тунела, преодолява обвивката на кочана и достига очакващото го цветче. Това пътуване от около петнадесет-двадесет сантиметра може да отнеме няколко часа. Вече върху цветчето, вторият близнак се съединява с яйцеклетката и по този начин формира зародиша – плодната пъпка на бъдещото зърно. Тогава първият близнак тръгва след двойника си по тунела и навлиза в прясно оплоденото цветче, където се заема с оформянето на ендоспермата – дебелата хранителна обвивка от скорбяла на младото зърно. Всяко царевично зърно е плод на този драматичен акт в три действия; недоразвитите зърна, които виждаме в тънкия край на кочана, са цветчета, до които не са успели да достигнат цветни прашинки. На следващия ден след оплождането безполезните вече копринени нишки започнат да съхнат, докато накрая станат червеникаво-кафяви.

Механиката на царевичния полов акт – и в частност голямото разстояние на открито, което царевичният прашец трябва да измине, за да изпълни своята мисия – е предпоставка за успеха на тесния съюз между растението и хората. За човека е лесно да посредничи в процеса на оплождане, осигурявайки на цветчетата в кочана необходимия им цветен прашец, а оттам до подборната кръстоска на едно растение с друго, с цел поколение с точно определени характеристики. Дълго преди науката да изобрети хибридните сортове, коренните жители на Америка са открили, че като вземат цветен прашец от едно растение и го разпръснат върху копринените нишки на друго, могат да създадат трето, комбиниращо наследствеността на първите две. Индианците са били първите в света създатели на растителни сортове; разработили са буквално хиляди различни култивирани видове съобразно особеностите на климата и специфичните си нужди.

Погледнато от друга перспектива, царевицата е първото растение, допуснало човека в интимния свят на своя сексуален живот. За вид, чието оцеляване зависи от това доколко добре задоволява променливите желания на своя единствен благодетел, подобна еволюционна стратегия е доказано работеща. В сравнение с другите домашни растения (повечето от които оцеляват и без човешки грижи) царевицата изисква много повече внимание и комбинативност. Културните видове са подбирали качествата, от които се облагодетелства човешкият им съюзник, посредством бавния и разточителен Дарвинов процес, с многото му проби и грешки. Хибридизацията обаче е далеч по-бърз и ефективен начин за комуникация и обратна връзка между растението и човека. Позволявайки на хората да уреждат браковете, царевицата за едно-единствено поколение се сдобива с всичко необходимо за собствения си просперитет.

С доброто си поведение тя е заслужила човешкото внимание и огромния хабитат, на който се радва днес. Необичайната полова конфигурация, силно податлива на човешка интервенция, е позволила да се адаптира към различните светове на местните американци (от Мексико чак до Нова Англия), както и към колонизаторите, заселниците и робите и към всякаквите хранещи се с нея общности, които са се появявали и изчезвали, още от времето, когато човекът за първи път е бил привлечен от това странно растение.

Но от всички успешни адаптации на царевицата през вековете привикването към нашия свят – света на индустриалния капитализъм, на супермаркетите и бързото хранене – със сигурност е нейното най-добро еволюционно постижение. За да си осигури просперитет в индустриалната хранителна верига, тя е трябвало да усвои няколко нови, невероятно трудни трика. Да се приспособи не само към хората, но и към техните машини, и тя се е справила, научавайки се да расте изправена, твърдостеблена и еднородна като войнишка армия. Трябвало е да умножи добива си многократно и тя го е постигнала, привиквайки да живее стъбло о стъбло с други царевични растения, по тридесет хиляди на акър. Наложило се е да обикне петрола (под формата на химическа тор) и да понася всякакви синтетични препарати. Но преди да овладее тези трикове, гарантиращи място под яркото капиталистическо слънце, царевицата е трябвало да се превърне в нещо невиждано дотогава в растителния свят – във форма на интелектуална собственост.

Размножителният процес на царевицата, който вече описах, позволява на хората да правят с гените буквално каквото си поискат, но не и да ги притежават – сериозен проблем за едно бъдещо капиталистическо растение. Ако кръстосам две царевични растения и създам трето, с особено желани от мен качества, аз мога да ви продам ценните си семена, но само веднъж, докато не отгледате собствени растения от тях, които ще ви осигурят ваши ценни семена; така ще станете независими и ще ме изхвърлите от бизнеса. Не е лесно да се упражнява контрол над продукт, който се репродуцира сам, и то до безкрайност. Това е един от случаите, когато биологическите императиви трудно се спогаждат със законите на бизнеса.

Трудно, но не и невъзможно. В началото на ХХ век американски фермери са се сетили как да контролират репродукцията на растението и да защитят семената си. Фермерите открили, че като кръстосат две царевични растения от различни родствени линии с по няколко поколения плодовити предци, добивът на хибрида има крайно необичайни характеристики. Първо, всички семена от първото поколение (F1 – според фермерския речник) репродуцират генетично еднакви растения: особеност, която освен всичко, благоприятства механизираната обработка. Второ, тези растения демонстрират хетерозис или хибридна жизненост – по-висок и качествен добив от този на техните родители. И най-важното, семената, които се получават от тях, не са „истински“ – растенията от второто поколение (F2) имат малка прилика с тези от първото. При третото поколение добивът рязко спада, което прави семената напълно безполезни.

Този хибриден сорт дава на благодетелите си това, което друго растение не може да предложи за момента – биологичен еквивалент на патента. Така фермерите са принудени всяка пролет да купуват нови семена. Вместо да разчитат на самовъзпроизводството на своите растения, те стават зависими от корпорацията. Корпорацията, от своя страна, сигурна във възвръщаемостта на инвестициите си, обсипва царевицата с внимание – подобрения, промоции, реклами – и растението отвръща, умножавайки плодородието си година след година. Чрез мощта на хибридната технология F природата е преправена, така че да пасва на капиталистическата идея, и царевицата триумфално навлиза в индустриалната ера, за да застане в основата на цялата американска хранителна верига.

Откъсът е от книгата "Дилемата на всеядния" на ИК "Изток-Запад"