Пескетарианството е хранителен режим, който е базиран на консумацията на морски дарове. Всички останали видове месо от други животни са изключени.

Много хора, незапознати с вегетарианството, слагат знак за равенство между него и пескетаринаството. В много аспекти тази диета се припокрива с вегетарианството, но не напълно – консумират се зеленчуци, плодове, ядки, зърнени храни, бобови култури, яйца и млечни продукти.

Основната разлика е в консумацията на риба и рибни деликатеси. Названието на хранителния режим идва от италианската дума за риба "pesce” и английската дума "vegetarian”.

Според данни от проведено проучване, яденето на месо от топлокръвни животни може да има отрицателен ефект върху организма, до голяма степен заради наситените мазнини.

Храненето с риба и рибни деликатеси повишава нивото на липопротеиновата плътност, някои видове са основен източник на омега- 3 мастни киселини.

Но от друга страна съществуват и притеснения за безопасността при прекомерното консумиране на риба, заради съдържащите се в нея токсини, като живак например.

Препоръчително е да се избират риби с минимално количество живак. Сред тях са: аншоа, сом, миди, краб, писия, херинга, скумрия, сьомга и други. Разширеният списък вижте тук.

Други изследвания намират връзка между прекаляването с рибните продукти и развиването на диабет. Повече от 5 дни в седмицата хапване на риба, увеличава риска от диабет с 22%.

Етичният аспект на пескетарианството според някои се крие в близостта и симпатията на хората към добитъка, който принадлежи към топлокръвните и яденето му се разбира като канибализъм.

Тук възниква парадокс, защото много привърженици на прескетарианството посочват като причина, подтикнала ги да започнат да водят този начин на живот, именно болката, причинявана на животните.

Това влиза в противоречие с резултатите от изследвания, показващи, че рибата реагира на болка също като хората.

Този режим донякъде се асоциира със Средиземноморската диета, режимите на много морски народи, което е обяснимо с местожителството им.