Всеки, който е пътувал през Гърция или Италия, знае колко ароматни са дърветата от рода Oleaceae. С други думи – дълголетните маслинови дървета.

Растящи по продължението на Средиземноморието чак до Южна Африка, от Югоизточна Азия до Южен Китай, от Нова Каледония до Източна Австралия, те представляват важен дял от земеделието на страните, в които се отглеждат.

Най-разпространеният вид маслина е Olea europaea. Както знаете, основна съставка е в производството на зехтин.

А знаехте ли, че единствената разлика между зелените и черните маслини е степента на узрялост? Неузрелите маслини са зелени, а тъмните – узрели.

Преди консумация, маслините се консервират или мариноват по няколко различни технологии. Зелените маслини, например, първо трябват да бъдат накиснати в разтвор с луга, преди да бъдат поставени в саламура. За сметка на това, черните нямат нужда от тази първоначална обработка.

Зелените маслини, за разлика от черните, по-често се продават обезкостени. На мястото на костилката се поставят различни пълнежи – бадеми, чушлета, каперси, чесън.

Черните маслини пък се делят по размер и са по-маслодайни от зелените.

 _{Maслинови дървета, Ситония,Халкидики. Източник: Wikipedia}

Колкото по-дълго маслината ферментира, толкова повече намалява горчивината на вкуса й.

Неотворените консервирани маслини на стайна температура "оцеляват" и са годни за консумация до 2 години. Веднъж отворени, те трябва да бъдат съхранявани на студено, в неметален контейнер, пълен със саламура.

Olea europaea има шест естествени подвида:

Olea europaea europaea (Средиземноморски басейн)

Olea europaea cuspidata(Южна и Източна Азия, Арабският полуостров, Югозападен Китай)

Olea europaea guanchica (Канарите)

Olea europaea cerasiformis (Мадейра)

Olea europaea maroccana (Мароко)

Olea europaea laperrinei (Алжир, Судан, Нигерия)

Един от най-познатите сортове маслини у нас е гръцкият каламата, характерен с месестото си тяло.