Има страхотни български компании. Те отговарят на международните стандарти, предлагат продукти, базирани на локални суровини, и са... нашенски. Една от тези компании е 100% Think Fresh. Те, както си личи от името, произвеждат и после предлагат на потребителясвежи фрешове от плодове (и понякога от зеленчуци).

Хвърчи парцалив сняг, когато успявам да се добера до офиса на основаната на 16 октомври 2011 година млада компания, закътан из бул. "Искърско шосе" в София. Офисът е тематичен. До отговорничката за продажби има огромна купа с портокали и мандарини, наоколо току-що са пристигнали щайги с ябълки. В друго помещение пък ме посреща "генераторът на идеи" на компанията, както се определя той, Христо Попов (на снимката долу).

Идеята за революция в културата на хранене

"Всичко тръгна от една идея", обяснява Попов. "Идеята, че посоката в която се движим на тема хранене, не е добра".

И докато началото на тази идея е лесно, продължението е малко по-сложно. Специфичността на борбата да освободиш хората от вредните им джънк-фууд навици и култура, да промениш отношението им не само към храната, но и към самите тях (както казва Попов, тялото е "най-скъпата кола, която имаме", а качествената храна е нейното "гориво"), я превръща в нелесна задача.

За щастие, тя не е и чак толкова обречена. Поне не и на този стадий.

"Още не сме понесли удара", усмихва се Попов, когато го питам доколко българинът е "фреш" и доколко сме подвластни на джънк фууд културата. Макар това да звучи, сякаш въпросният удар ще ни помете, той уточнява, че Европа като цяло е много по-резистентна към вредните хранителни навици – за разлика от "еталона" в тази сфера САЩ.

Едни от най-големите надежди се възлагат на една нова вълна от потребители, осъзнали колко е важно храната, която си набавят, да е стойностна – и които са готови да платят цената за това.

Във фрешовете си компанията комбинира различни плодове, което много се харесва на потребителите. Показателна за това е предлаганата в три разновидности – малинова, медена и ментова, лимонада. Иновативният и ескпериментален подход е емблематичен за Попов и колегите му – все пак не всеки е готов да пусне сок от краставица и ананас.

"Това, което правим в момента, е да комбинираме различните плодове. Те имат различни свойства, които влияят на различни части от тялото", обяснява процеса Попов.

Комбинирането на свойствата се съчетава с комбиниране на вкуса и така се раждат селекциите от сокове.

"Ние нищо не правим – всичко го прави природата", казва Попов. "Нашата единствена цел и работа е да вземем това, което тя предлага, по най-бързия начин да го изцедим и да го дадем на хората да го пият. Ние сме медиатор, който гледа да не се меси в дейността ѝ, няма как да я надминем".

Kачествените продукти са бъдещето

Във всеки един "фреш" бизнес обаче има два опасни фрагмента. Единият е повишената цена на продуктите, с които боравиш, поради качеството им. Другият е повишената цена на вече готовите твои продукти, които предлагаш – и реакцията на потребителите спрямо това. В тези условия балансът между приходи и разходи е нещо доста деликатно.

"Това е бъдещето", безапелационно заявява генераторът на идеи. "Ако успеем поне частично да променим отношението на хората към това, което слагат в устите си, финансовите резултати ще са добри. Все още нямаме финалния отговор на това какъв е балансът".

Основното предизвикателство идва от есенцията на фрешовете – те са оборотна стока. Със срок на годност от 3 дни, соковете трябва да бъдат максимално бързо дистрибутирани и евентуално – разпродадени. Пастьоризацията ще увеличи въпросния срок, но Попов е безкомпромисен и тук – "Ако се загрява, това вече не е фреш, а мумия". А 100% Think Fresh не може да си позволи това.

Сокът може да "живее" пълноценно само между 4 и 5 градуса

За да е добър един фреш, е нужно и продуктите, от които е изготвен, да са на висота. В този смисъл в бизнеса е пълно със сертификати за произход и качество и сложен механизъм на подбор, който да осигури това.

"Опитваме се да купуваме плодове от колкото се може по-близко", уточнява Попов. "И да се придържаме към сезоните. Не бихме използвали ягоди през зимата, например. Бихме ги използвали тогава, когато растат".

Има плодове, които не растат в България. В този случай невинаги е ясно дали плодовете (и зеленчуците) са така отгледани, както биха били ягодите в лехата на село.

Друг фактор, осбено важен за качеството на сока, е неговото съхранение.

Цялото интервю може да прочетете в Econ.bg!