Разходката ни в кухнята на Джузепе Ломушо продължава.

Интересът към най-известния италиански десерт – неповторимото тирамису, е завидно голям по целия свят. И тази тенденция е абсолютно оправдана.

След като опитах тирамисуто, приготвено от Джузепе, вече мога да кажа, че познавам истинския вкус на най-култовия италиански десерт. И въобще не преувеличавам с тези си думи.

Всяка една хапка от десерта носи истинско удоволствие. За него допринася кофеинът в кафето и какаото, с което щедро се поръсва тирамисуто. Благодарение на него, десертът се превръща в тонизиращо изкушение.

Именно затова една от версиите за създаването на рецептата е свързана с репутацията му на десерт-афродизиак.

А каква е точната рецепта, която Джузепе сподели с мен, специално за читателите на Kulinar.bg?

Има няколко тънкости в приготвянето на крема за ароматното тирамису, които трябва да се спазят. В противен случай, няма да можете да "наградите" вкусовите си рецептори с уникалния вкус на десерта.

Започваме с разделянето на жълтъците и белтъците. Важно е да предпазим попадането на жълтък при белтъка, това ще им попречи да се превърнат в "пухкав сняг".

И една малка тайна, която не присъства в останалите рецепти, които сме срещали – щипка сол, прибавена към белтъците. Преустановяваме разбиването с електрическия миксер, когато белтъците са толкова гъсти, че при обръщането на купата няма опасност да паднат.

В приготвянето на сместа с жълтъците няма специална тайна. Трябва да се разбият заедно със захарта, до степен на пълното й разтваряне. След това се добавя и една от най-важните съставки – маскарпонето. Разбъркването с миксера продължава.

Идва ред и на една съставка, която също често се пропуска – сладкарска сметана. Добре е да използваме неподсладена, тъй като в десерта има достатъчно захар. Сметаната, която прави крема още по-ефирен и галещ небцето, се добавя към сместа с маскарпонето.

Достигнали до този етап, остава да добавим и белтъците към основната смес за крема. Тук е много важно да знаем, че разбъркването става само и единствено на ръка. И то с бавни, широки движения.

Това се прави, за да не позволим на въздуха да излезе от сместа и тя да спадне. Гъстотата, която целим, е средна степен, нито много гъста, нито много течна.

Профирността на крема за традиционното тирамису е неговата запазена марка.

Дойде моментът, в който се намесва и еспресото, смесено с десертно вино Марсала. Температурата на еспресото не е от толкова съществено значение, може да е топло или студено. Но не горещо, тъй като това ще напои и смачка много бързо бишкотите.

Всяка бишкота се топва в еспресото, преди да се сложи в тавата или подноса, в който тирамисуто се нарежда.

От снимките ще се ориентирате за самия начин на подреждане на пластовете и оформянето на десерта.

Предполагам, че мнозина са на мнение, че тирамисуто е десерт, чието приготвяне не изглежда като висш пилотаж в сладкарството. Но аз определено искам да опровергая това мнение. Няма начин да получите и 50% от уникалния вкус на тирамисуто, ако не спазите рецептата. А тази, която Джузепе предостави за нас, заслужава вниманието ви.

Рецепта - Тирамисуто на Джузепе Ломушо

Припомнете си и прекрасната пармиджиана ди меландзане.

_{Източник: Мартина Николова}