Към палитрата на полезните чайове прибавяме още един цвят – белият.

Белият чай също се получава от растението Чай (Camellia sinensis), част от семейство Чаеви (Theaceae).

Произлиза от Южна и Югоизточна Азия, но днес се отглежда в тропичните и субтропични области.

Белият чай се отглежда основно в Китай, напоследък – и в Тайван, Индия, Северен Тайланд и Източен Непал. Той се получава от пъпките и листата на китайския Camellia sinensis.

Листата и семената се остават да изсъхнат на слънчева светлина, преди да бъдат обработени.

Името се свързва със сребърния оттенък на неотворените пъпки, които придават на растението бял цвят. Самата напитка обаче не е бяла, а бледо жълта.

Не е ясно кога точно започва производството на този чай, най-вероятно преди не повече от 2 века. Предполага се, че за първи път напитката е спомената в английски текстове от 1876 година, където бил категоризиран като черен чай (просто защото не приличал на зеления).

Белият чай може да бъде срещнат под няколко наименования - Silvery Tip Pekoe, China White или Fujian White.

Тъй като се получават от едно растение, белият, зеленият и черният чай споделят подобни свойства. Интересно е обаче, че белият съдържа най-много антиоксиданти. Количеството и съотношението на полифенолите пък зависи от точния тип на бялата вариация на чая.

Катехините (мощни полифенолни антиоксиданти), които се откриват в напитката, помагат при висок холестерол, високо кръвно налягане, проблеми с кръвоносните съдове.

Консумацията му се препоръчва и при сърдечно-съдови заболявания.

Изследване от 2004 година, проведено в американския университет Пейс, открива, че екстрактът от бял чай забавя вирусите и разпространението на бактерии в организма, по-конкретно стафилококите и стрептококите.

Препоръчителен е и при пневмония, гъбични инфекции и дори за премахване на зъбната плака.