Антоновден е известен в народния календар и като Лелинден. Честваме го на 17 януари. Народното вярване гласи, че този български празник се отбелязва, за да се предпазим от болести.

Традиционно на Антоновден домакините приготвят вкусни питки, мажат ги с мед и ги раздават. Обичаят е свързан с поверието, че Св. Антоний е шпкровител на чумата и болестите. Денят се отбелязва с надеждата, че ще се предпазим именно от коварните болести.

На този ден имен ден имат Антон, Антони, Антоан, Андон, Дончо, Тончо, Тони, Антония, Антоана, Антоанета, Донка, Тоня и всичките им производни.

Св. Антоний Велики се смята за основател на християнското монашество. Той е първият от отците пустинници. Абсолютен аскет, живеещ в себеотрицание. Останал сирак на 20-годишна възраст, дарил наследството си на бедните и се отдал на живот в пустинята.

17 януари е датата на смъртта на Антоний. Легендата разказва, че той бива надарен със способността да лекува. А заслугата не приемал той, а подтиквал към благодарност изцяло към Бога.

В народния български светоглад Св. Антон и Св. Атанас са тясно свързани. Атанасовден се празнува на 18 януари. Двамата са считани за братя ковачи.

В област Разград Антоновден е известен още като Лелинден (лелята е чумата). Обичаят изисква да се приготвят три медени питки – две от тях да се дадат на съседите, а третата да се остави на тавана, да се омилостиви чумата. Според поверието, на Антоновден се събират болестите, а на Атанасовден "тръгват" по хората.

Сред традициите на празника са още това, че жените не трябва да шият или бродират, защото ако се убодат, няма за зарасне лесно. Не се готвят варива, защото децата ще се разболеят от шарка.

Освен медените питки, на Антоновден могат да се направят и содени питки, с които отново трябва да се почерпи семейството и съседите. В някои краища на България, една от питките се закача на тавата и се нарича за чимата (лелята).

Антоновден и Атанасовден са празници на ковачите, ножарите и железарите.