Приятният и специфичен аромат на розмарина (Rosmarinus officinalis) го превръща в предпочитана подправка на много национални кухни.

Подправката е идеална за овкусяване на различни видове месо (пилешко, агнешко, свинско) и риба (сьомга, риба тон), както и на супи и сосове.

Освен заради вкусовите си и ароматни качества, розмаринът се предпочита от хората поради благоприятното му действие върху здравето.

Общо описание

Още древните са знаели, че розмаринът има благоприятен ефект върху паметта. Ароматът на билката напомня както за вечнозелената гора, така и за морския бряг. Принадлежи към семейство Устоцветни и наблюдателното око ще открие прилики с ментата.

Тъй като е многогодишно вечно зелено растение, може да се използва в кулинарията целогодишно. Листенцата на розмарина са игловидни и тъмнозелени към върха, а отдолу – сребристо бели.

За негова родина се счита Южна Америка, както и страните на Средиземноморието.

История

Въпреки че е най-характерен за средиземноморските райони, розмаринът расте спокойно на умерен климат както в Европа, така и в Америка. Познат е на човечеството от много векове, като в древността се е използвал и като лек. Става известен на все повече места по света, тъй като хората започват все по-силно да вярват, че розмаринът подобрява паметта.

В Древна Гърция например ученици, подготвящи се за изпити, поставяли стръкчета розмарин в косите си, за да стимулират умението си да запомнят. Оплаквачите хвърляли розмарин върху гроба на близкия си в знак на възпоменание. В Англия символизирал вярност и затова често бил използван като декоративен елемент в обредни костюми, ритуали, подаръци.

За първи път екстрат от розмарин, под формата на масло, се извлича през 14 век. Тогава започва да се използва като козметично средство. Аптекарите от 16 и 17 век го предписвали за подобряване на храносмилането.

През 21 век активните съставки в билката стават все по-интересни за изследователите. Днес продължаваме да го използваме както с кулинарна, така и с терапевтична цел.

Хранителен профил на розмарина

Растението е отличен източник на минералите желязо и калций, както и на диетични фибри. Пресният розмарин съдържа с 25% повече манган от сухия (манганът се "губи" в процеса на сушене) и 40% по-малко калций и желязо, вероятно заради по-високото съдържание на вода.

Избор и съхранение

Когато е възможно, избирайте свеж розмарин пред сухата му форма. Причината: много по-наситените вкус и аромат. Листенцата на свежия розмарин трябва да са ...свежи, т.е. оглеждайте ги внимателно, а цветът им е тъмно зелен. В никакъв случай не трябва да има жълтеникави оттенъци!

Пресният розмарин се съхранява в хладилник или в оригиналната си опаковка, или увит в леко навлажнена кухненска хартия/салфетка. Сухият розмарин се съхранява в съд с капак и добро уплътнение, държи се на тъмно и сухо място. След няколко месеца започва да губи ароматната си наситеност.