Витамин Е - витаминът на плодовитостта
От кои храни да си набавим витамин Е

Витамин Е представлява мастноразтворим витамин, съставен от съединения, наречени токофероли (от гръцки токос потомство и феро – нося).

 

Токоферолите се делят на алфа, бета, гама и делта токофероли, като най-важният от тях е алфа-токоферолът. Витамин Е е важен антиоксидант, който предотвратява или забавя окислението на масните съединения и витамините А и С. Също така той е и съдоразширяващо средство и антикоагулант.

 

Ползи от приема на витамин Е

 

Витамин Е има свойството да подобрява циркулацията на кръвта. Необходим е и за регенерация на тъканите. Той има и положителен ефект при предменструален синдром и се използва при фиброзни заболявания на гърдите.

 

Витамин Е влиза в състава на колагеновите и еластичните влакна на междуклетъчното вещество. Токоферолът предпазва от повишено съсирване на кръвта и действа благоприятно на кръвообращението. Участва в биосинтеза на белтъците, пролиферацията на клетките, както и в образуването на гонадотропините и плацентата.

 

От витамин Е зависят репродуктивните способности на организма. Ако той не се приема редовно, би било трудно жена да забременее.

+Витамин Е има силно участие по време на овулация или зачатие. Но не само жените са застрашени при недостиг на витамина. Мъжете също са засегнати пряко, тъй като витамин Е има способността да променя епителните тъкани на тестисите.

 

Витамин Е притежава и свойството да се свързва със свободните радикали и да ги отстранява. Свободните радикали, които се натрупват в нашето тяло от неправилно хранене, излагане на радиация и автомобилните газове, разрушават клетъчната мембрана. Те са причина за редица сериозни заболявания като рак, диабет, артрит и много други.

 

Витамин Е предпазва клетъчните мембрани на всички тъкани от окисляване и повишава устойчивостта на организма към тези болести. Той спомага и за предпазване от болести като епилепсия, астма, подагра, мускулна дистрофия, болестта на Алцхаймер, множествена склероза, анемия и много други.

 

Разбира се, не може да се смята, че витамин Е лекува хората, страдащи от някоя от тези болести. Той единствено може да предпазва от тях, ако се приема в минималната си доза всеки ден.

 

Негативна страна на витамин Е

 

Макар и витамин, и то полезен, като всеки друг продукт и витамин Е не трябва да се приема в големи количества. Проучвания показват, че организмът трябва да се набавя с него предимно чрез храна, а не чрез таблетки и хранителни добавки.

 

Проучванията по темата, правени през последните 15 години, потвърждават способността на антиоксидантите да предотвратяват пагубното действие на активните форми на кислорода върху клетките в организма.



Вследствие на това, само в САЩ около 12% от възрастните хора редовно приемат таблетки, които съдържат витамин Е. Около 40% от населението пък го приемат под формата на хранителни добавки. Резултатите от последното голямо проучване за витамин Е обаче ясно показват как той може да има и негативна страна.



В изследване са участвали 7030 пациенти на 55 и повече години, страдащи от захарен диабет или сърдечно-съдови заболявания, без сърдечна недостатъчност. В продължение на 7 години пациентите са приемали ежедневно по 400 мг витамин Е. При 641 пациенти, които са приемали витамин Е е била открита сърдечна недостатъчност. От това става ясна липсата на защитния за сърцето ефект на витамин Е, като това важи само за таблетките, не и за храната, богата на витамина.

 

Как да си набавим витамин Е

 

Организмът на човек няма способността да произвежда витамин Е и затова е нужно той ежедневно да се набавя чрез храна. Съдържа се в растителното и животинско масло, зеленчуците, млякото, яйцата, черния дроб, месото, а също и в зародишите на житните растения. В качеството си на хранителна добавка се обозначава като E307 (алфа-токоферол), E308 (гама-токоферол) и E309 (делта-токоферол).

 

Ето и списък с това какво количество витамин Е съдържат различните продукти:

 

слънчогледово олио – 41.01мг


слънчогледово семе – 35.17 мг


червен пипер – 29.83 мг


бадеми – 26.22 мг


къри – 21.99 мг


кайсиеви ядки – 20.29 мг


бадемово масло – 20.26 мг


лешници – 15.28


зехтин – 14.35 мг


домати – 12.25 мг


босилек – 10.7 мг


магданоз – 8.96 мг


фъстъци – 8.33 мг


чушки – 4 мг


маслини – 3.81 мг


спанак – 2.9 мг


яйцa – 2.58 мг


авокадо – 2.07 мг


сусам – 2.27 мг


цвекло – 1.89 мг


киви – 1.46 мг


кашу – 1.46 мг


жито – 1.44 мг


тиква - 1.06 мг


елда –1.03 мг

 

риба тон – 1 мг


розмарин – 0.78 мг

 

Рецепти