Трифон зарезан, Зарезановден, Трифун чипия, Трифун Зарезой, Триун пияница - празник на кръчмарите и градинарите, които са под покровителството на светеца-лечител Трифон. Сутрин рано стопанката омесва и опича обредния хляб, който в някои краища се украсява с цвят на лоза. След това сварява кокошка, запича я леко и напълва бъклица с вино. Всичко това се слага в нова или чиста вълнена торба, в която има шише със светена вода от църквата. Преметнал торбата, стопанинът на къщата тръгва към лозята с мъжете от селото. Там всеки на своето лозе изпълнява основния обред - зарязването, закройването на лозята. Обръща се към изгрев слънце, прекръства се и отрязва няколко пръчки от един или от три корена (избрани в средата или ъглите на лозето), полива отрязаното място с вино и благославя: "Колкото капки, толко коля грозде".
От светената вода преръсва лозето за плодородие и за предпазване от градушки и прочее. Отрязаните пръчки някои свиват на венчета, които слагат по калпаците си, през рамо, на бъклиците, други ги отнасят вкъщи и ги слагат на домашната икона. След зарязването мъжете правят обща трапеза в лозята или на оброка. В някои райони в страната преди да започне веселбата избират цар на лозята (Трифон). Такъв може да стане всеки, който пожелае, но се гледа той да бъде имотен, добър стопанин или "късметлия", през чието царуване е имало голям берекет. Царят поднася бъклица, зарязва и благославя: "На всяка лоза по шиник, от всяка по шебър". От лозята до селото той е качен на колесар или носен на раменете на другите мъже. В село шествието обикаля по домовете. Домакинът дава първо на царя да пие от бяло котле вино, черпи и другите, а останалото в съда плисва върху Трифон с благословия: "Нека е берекет, да прелива през прагове". Празникът завършва с общо угощение в дома на царя, който черпи с вино.
В празничната обредност на Трифоновден се включват още много магически по тип действия и практики, за да е богата реколтата от грозде. В Източна Тракия и Югоизточна България при зарязването се произнася словесна магическа формула - диалог между скрития Трифон и друг, който го търси. В Скопско заедно със светената вода носят и пепел, "за да изпръхнува гроздето", т.е. да е едро. Пак на Трифоновден трифуносват яловите дръвчета, т.е. плашат ги с брадва и наричат: "Ако не раждаш, ще те посека". В Неврокопско изкопават дупка на средата на лозето и в нея заравят светена вода - да не бие град.
На първи февруари православната църква празнува свети Трифон - един от най-славените светци-лечители, живял през трети век. Едва на 17 години той излекува дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелва голяма слава. Но наследникът на Гордиан - Декий Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива мъченически.
Източник: Календарни празници и обичаи на българите
