Мушмулата със сигурност не е най-разпространеният плод в света. Много рядко ще срещнете човек, който да каже, че именно мушмулата е любимият му плод.

Тази обща нейна подценяваност обаче далеч не означава, че плодът няма какво да предложи на неговия консуматор.

Общо описание

Латинското наименование на мушмулата е Mespilus germanica. Принадлежи към семейство Розоцветни и достига до 3-4 м височина. Плодчетата са малки, овални, кафеникави.

Консумират се, след като се наберат и преседят известно време, докато омекнат. Когато са твърди, мушмулите не стават за хапване. Почти невъзможно е да отделите вътрешната част на плода от семките, тъй като те са част от пулпата.

По време на узряването на плода, неговите компоненти започват да се разграждат и да образуват сок. Убодете с остър предмет узрелия плод и буквално ще можете да изсмучете вътрешността през дупчицата! Само трябва да внимавате със семките.

Любопитно е, че хора, които не харесват мушмулата, определят вкуса й като такъв на изгнила круша или ябълка (които по принцип биха изхвърлили).

Произход

Мушмулата е "родом" от източната част на Средиземноморието и западните части на Турция. Расте върху малки, храстовидни дръвчета. Близка е до крушата и до глога.

Из цяла Европа свободно растат диви мушмули, които са с по-малки плодове. В България също се отглежда мушмула, но няма особена стопанска стойност.

Мушмулата се споменава във второ действие на "Ромео и Жулиета" от Шекспир, когато Бенволио и Меркуцио я очернят, оприличавайки я на девойките, които се смеят сами. Главният герой в "Тимон от Атина" също никак не обича мушмулата. (Сигурно и самият Шекспир?)

Отглеждане

Счита се, че дървото се отглежда сравнително лесно. Засажда се, подобно на останалите овощни видове. Живее до 50 години.

Плодовете се берат през есента, докато са твърди. Оставете ги да омекнат на стайна температура за няколко седмици. През Средновековието събирали плодовете и ги увивали в слама, за да зреят. В този период от историята мушмулата била сред малкото плодове, годни за консумация през зимата.

Кулинарна употреба

Както всички плодове, мушмулата също може да участва в редица рецепти за сладкиши. Предлагаме ви една чудесна рецепта за пай с мушмули.

Продукти:

2 ч.ч. мушмули, обелени и почистени от семките (с други думи – пълни с месестата част на плода)

½ ч.ч. кондензирано мляко

½ ч.ч. захар

½ ч.л. джинджифил

1 ч.л. канела

½ ч.л. сол

3 яйца, разбити

готова кора за пай

Начин на приготвяне:

Смесете всички продукти, без яйцата, във висок тиган, включете котлона на ниска температура и оставете сместа да къкри, докато се сгъсти. Внимавайте да не кипне, тъй като млякото ще се пресече. При необходимост, можете да прецедите сместа.

Оставете да се охлади и добавете яйцата. Излейте сместа върху кората и запечете сладкиша за 15-ина минути първо на 220 С, след това на 170 С, до готовност.