Антоновден (Лелинден) - в народния календар се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за болята, за лелята", т.е. за чумата.

В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

На 17 януари православната църква почита паметта на преподобний Антоний Велики, роден около 250 година в Египет. Според житиеписеца му, Атанасий Александрийский, светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята.

При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 години излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година Антоний умира и е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена

Именници: Антон, Андон, Дончо, Антония, Донка

Източник: Календарни празници и обичаи на българите