Великденски пости - Седемседмичен пост (въздържане от употреба на месо, месни и млечни продукти, яйца и риба), ориентиран според християнския календар след Сирни Заговезни. Пряката обвързаност на Великденския обреден комплекс с пролетното равноденствие носи двуякото значение на Великденския пост. Те целят пречистване от натрупаното зло чрез пост и въдържание; те са табута, които трябва да предизвикат плодородието и изобилието. По време на Великденския пост не се играе хоро (с изключение на Буенец), прекъсват се сватбите, за да започнат пак след Великден, когато животът възкръсва и се обновява.
 

Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние" или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Христос. Постът укрепва волята в борбата срещу злото и утвърждава възможността на духа да владее тялото.

*** 

Еньова буля - обичай от празничната обредност на Еньовден. Срещу празника всяка мома приготвя китка (или по една на член от семейството) и ги събира в котле с мълчана вода. Съдът се покрива с престилка и се оставя през нощта "под звездите" под трендафил.

Сутринта момите приготвят Еньова буля (4-5 годишно момиче, облечено с булчински дрехи, с червено було и булчински украси на главата). Цялата група обикаля из селото, като момите се изреждат да носят Еньова буля. На всеки кладенец или чешма спират, излизат на полето по ниви, градини, кошари, като пеят еньовски песни за плодородие и любов. По време на цялото шествие Еньова буля маха с ръце, имитирайки летене. В някои села към нея се отправят въпроси за бъдещата реколта, а случайните отговори на обредното лице се приемат като предсказание.
 

След обиколката на селището групата се връща в къщата, където е оставено котлето. Там девойките пеят песни-предсказания. Ако надпяването е само на момински китки се гадае за женитба, а ако се припяват китки за всички, се гадае за здраве и плодородие.

*** 

Кушия - надбягване с коне на Тодоровден. Обичай, в който участват главно момци за женене. Те почистват конете, накичват ги, обличат се с нови ризи и ги извеждат за надбягването. Победителят се награждава - конят получава най-често юзда, а неговият стопанин - риза или пешкир. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде се посреща радушно, а конят му се напоява с вода. С участието си момците показват своите умения и готовността си за брак.
 

*** 

Лазаруване - общобългарски обичай в системата от момински пролетни обреди. Лазарските обичаи и игри са между най-жизнерадостните, най-поетичните и най-масовите народни обичаи. В целия празнично-обреден цикъл най-широко са застъпени онези обичайни елементи, които засягат любовта на младите, тяхната предстояща женитба и бъдещия им семеен живот. Основните участници са моми, и то най-вече тези, на които предстои женитба. В някои области на страната изпълнители са и момичета на възраст от 5-6 до 10-12 години.
 

Подготовката за Лазаруването започва още от празника Свети чeтиридесет мъченици - събират се, учат и си припомнят лазарски песни и игри. През постите, когато не се играе хоро, тези събирания са били единствената забава за женската челяд. Обикновено лазарските групи се разпределят по махали и включват участници от една и съща възраст. По-рядко срещано е лазарската група да бъде една за цялото село. Лазарките са облечени в местна празнична носия или с невестинска премяна, взета от наскоро омъжена жена. Накити от монети, цветя, венци и пера допълват пъстрите лазарски костюми. Групата се събира в деня на празника в дома на предварително избраната от момичетата водачка. Малките лазарки обхождат домовете на близки и съседи сутринта на Лазаровден, а по-големите обикалят цялата махала (или селото) от обяд на Лазаровден до обяд на Връбница. Повсеместно е вярването, че където са влезли и пели лазарки, ще бъде честита цялата година.
 

Лазарските песни са изпълнени с копнеж за любов и женитба, за плодородие, здраве и семейно благополучие. За всеки член от семейството лазарките подбират песен, която съответства на възрастта, семейното и социалното му положение. Навсякъде те са дарявани с яйца, понякога пари, брашно, мас. Брашното стопанката изнася в сито, което после търкулва. Според това, как ще падне ситото, гадаят за плодородието през годината. Идеята за здраве и плодородие е заложена и при други обредни елементи в обичая - обхождането на ниви и ливади, в мотивите на лазарските песни и др.
 

За Лазаруването в Източните Родопи е характерна куклата Лазар, която момите приготвят от кросно, кръстачка на чекрък или парцали и я обличат в булчински дрехи. Те носят куклата при обхождането, пръскат я с вода, а накрая измиват кросното в реката - за да има дъжд. В някои райони Лазаруването завършва с кумичене, а в повечето случаи най-вълнуващият момент е лазарското хоро, на което се събира цялото село. Тук жени и ергени нагиздените моми, харесват и избират своите бъдещи снахи и съпруги, тъй като лазарувалата мома се смята вече готова за женене.
 

*** 

Сирнишки огньове - Сирници, курници, гаро, олалие, оратници, оруглици, фенер - обичай, изпълняван на Сирни заговезни. Участници в него са момчета (8-14 години) и ергени.
 

Преди вечерята (по-рядко след нея) ергените запалват по високите места край селото предварително подготвени купове от слама, съчки, шума и прочее. По-малките момчета правят свои огньове по улиците. Стремежът е огънят да има колкото се може по-висок пламък, защото се вярва, че докъдето стигне светлината му, дотам няма да пада градушка през лятото.
 

Действията около него са съпроводени с шеговити припевки и наричания. Ергените, а в някои райони на страната и мъже, жени и деца прескачат този огън за здраве и предпазване от бълхи.
 

Младежите приготвят пръчки, разцепват ги в единия край и привързват към тях слама. Запалват сламата и завъртат оратника, като наричат и благославят.
 

В Родопите, Тракия и Добруджа същите участници приготвят специални стрели, чавги, пярници, бутурници. На празника те излизат извън населеното място, запалват стрелите от огъня и ги хвърлят към селото, към дворовете на своите избраници или близки с наричания за здраве и плодородие, с пожелания и заклинания за любов и женитба.
 

Голяма чест и гордост е за момите, в чийто двор са хвърлени много стрели. Тежко и горко на тази мома, на която тази вечер не е изпратена нито една стрела.
 

В отделни райони на страната пък момците правят паликош - запалват кошове, пълни със слама и ги издигат нависоко, за да осветят далече.
 

В Южна и Югоизточна България всички играят специално обредно хоро около празничния огън, за да подсилят неговото действие върху бъдещото плодородие.
 

*** 

Прошка - Обичай, изпълняван на Сирни заговезни и през цялата Сирна неделя. По-младите целуват ръка на по-старите (деца на родители, младоженци на кумове), изричайки формулата на прошката: "Прощавай мале, тате...".
 

"Просто да ти е. Господ да прощава" е задължителният отговор. Без Прошка не може да се заговее (въздържание от блажна храна по време на пост).
 

*** 

Хамкане - Ламкане, ласкане - обичай, изпълняван на Сирни заговезни. На края на кълчищен конец (по-рядко на мартеница), окачен на тавана или на дълъг прът, се връзва силно сварено обелено яйце, сирене, парче халва или въглен. Конецът се залюлява  в кръг и всички около трапезата (главно децата) се опитват да уловят окаченото с уста.
 

Когато децата се наиграят, а старите - нарадват, наричат последователно на всеки от семейството конеца и го запалват. Според това, как гори, се гадае за здраве, дълъг живот или близка смърт.
 

В някои райони на страната по същия начин се гадае за бъдеща реколта, приплода на добитъка или предстояща женитба.
 

В Ловешкия край с конеца и сиренето от децата се извършват различни магически действия. Конецът се поставяна гредата на тавана или се заравя в нивата за берекет. Поставя се пред домашната икона и се използва за лечение. Яйцето и въгленът може да се сложат в ярема на добитъка за здраве.
 

Източник: Календарни празници и обичаи на българите