През 1847, двама мъже имали късмета да се срещнат в Торино. Единият - Алесандро Мартини - винен магнат, а другият - Луиджи Роси, майстор билкар. Заедно те осъзнали, че техните умения прекрасно се допълват.
Единствената им надежда била, напитките, които създадат, да носят същото вдъхновение, както на тях, така и на тези, които ги опитат.
След многобройни експерименти, компанията им създала напитка, "изпълнена с живот" и неповторим вкус: Martini & Rossi.
Напитката не е същата като известното сега MARTINI Rosso. Мото на двамата ентусиасти скоро става изразът: "Там, където има желание, има и начин". Още през 1912 година напитките им се разпростират на пазара в страни като Германия, Испания, Русия и САЩ.
По-късно към тандема Мартини и Роси се присъединява Теофило Сола. През 1863 фамилията му е включена в името на дестилационната фабрика, произвеждаща напитката.
Тъй като никой не знае със сигурност от къде точно идва коктейлът Мартини - микс от мартини и джин, някои смятат, че марката, дело на тримата италиански производители, дава началото на MARTINI - такова, каквото го познаваме днес.
Най-популярните видове вермут Мартини днес са MARTINI Rosso -1863 г., MARTINI Extra Dry -1900г., MARTINI Bianco -1910г., като наскоро у нас стана популярно и MARTINI Rose.
Популярният коктейл Мартини е кобинация от вермут и джин, гарнирана с маслинка, черешка или лимонови кори.
Традиционният метод за направа на този коктейл е като смесите всички течни съставки с малко лед в шейкър, разклатите, докато всичко се разбърка, излеете в чаша за коктейли и гарнирате с маслинка и красиво оформена кора от лимон. Подробната рецепта ви очаква тук.
Коктейлът, носещ името на нюйоркския квартал "Бронкс" (рецепта), е по същество Perfect MARTINI, но с портокалов сок в добавка. Той е поставен на 3-та позиция в класацията на "10-те най-известни коктейла в света", предшестван от Мартини и Манхатън.
Веспър или Веспър Мартини е коктейл, който се състои от джин, водка и вино. Звучи сериозно, нали?
Съществува терминът "Тройно Мартини за обяд", който накратко обяснява разточителните и лежерни обеди на много бизнесмени, които имат времето да изпият повече от едно мартини през работния ден и да се насладят на храната си пълноценно.
