Райските зрънца много приличат на тези на пипера, но вкусът им е далеч по-наситен. Освен пикантността си, те предоставят на вкусовите рецептори смесица между цитрусов и цветен аромат с дъх на кардамон и кориандър.

За разлика от черния пипер, те са изсушени семена, не "берита", и идват от Западна Африка. Любопитно е, че стават известни в кулинарията още преди векове – като заместители на далеч по-скъпия тогава черен пипер.

Днес обаче се срещат по-рядко от него и са по-скъпи, макар и достъпни. Могат да се използват във всички ястия, които обикновено се овкусяват с черен пипер.

Райските зрънца всъщност се наричат Aframomum meleguetа, или мелегета пипер. Растението е част от семейството на джинджифила.

Подправката е типична за кухните на Западна и Северна Африка. В Европа става заместител на черния пипер през 14-15 век, като тогава го наричали "африкански пипер”.

Днес подправката се използва най-вече в гурме кухнята, като изискан заместител на черния си братовчед. Друга широка употреба на подправката е като добавка към високи класове бира и джин. В САЩ райските зрънца набират популярност, тъй като се използват от някои известни шеф-готвачи в телевизионните им предавания.

Такъв пример е Алтън Браун, който овкусява с мелегета пипер задушената бамя и ябълковия пай. Подправката участва и в менютата на хора, спазващи различни диети, например суровоядството. Причината – този пипер не е толкова дразнещ стомаха, колкото черния. 

Любопитно е, че семенцата на растението присъстват в менюто на горили. Предполага се, че консумацията им има положителен ефект върху сърдечно-съдовото им здраве. Доказателство за този факт може да се открие в същите горили, които живеят в зоопаркове и се хранят различно от събратята си в дивата природа. При затворените животни много по-често се наблюдават такива проблеми.

В западноафриканската народна медицина, райските зрънца са ценени заради затоплящите им свойства, полезни за храносмилането. Подправката е позната и на Карибите, където се използва в религиозни вуду ритуали.