Защо обичаме сиренето и млечните продукти?
от Kulinar.bg | 08 май 2014
Отговора откриваме в дебрите на науката

Дрогата е много по-мощна в отключването на производството на допамин в сравнение с храната или секса.

 

Ето защо пристрастените често загубват интерес към храната и към всичко останало, с изключение на наркотика, който са избрали.

 

Производителите на храна обаче са открили, че и те могат да играят тази игра. Отделянето на допамин при изяждането на една ябълка или на един портокал всъщност е доста малко.

 

Така с течение на времето хранително-вкусовата промишленост се е научила как да го увеличава и да произвежда продукти, които приличат все по-малко и по-малко на храна и все повече и повече на наркотик.

 

Като оставим триковете на хранително-вкусовата промишленост настрана, ще открием, че има конкретна причина, която ни кара да се "влюбваме" във всеки един (истински или не) хранителен продукт.

 

Например сиренето и млечните продукти.

 

Кравите произвеждат мляко поради една причина: да хранят малките си. Но преди около 10 хиляди години някои хора с авантюристичен дух решили сами да опитат вкуса му, В нашия храносмилателен тракт млечният протеин казеин се разпада и започва да отделя меки опиати, наречени казоморфини. Те не се произвеждат от мозъчните ни клетки. Всъщност те се съдържат в млечния протеин, предназначен от природата за бързо растящото теле, и когато ги смиламе, се отделят опитати, които се абсорбират в кръвния ни поток. Тези опиати пък на свой ред отключват отделянето на допамин. Както знаем, допаминът играе основна роля в пристрастяването на човек към най-различни субстанции.

 

По-късно на някой му хрумнало да пресече млякото, да изцеди от него водата и така да получи сирене. Сиренето е концентриран казеин и като такъв доставя много по-голяма доза казоморфин. То може да мирише на стари чорапи и да съдържа повече наситени мазнини, холестерол и сода, отколкото се съдържат в една пържола, обаче хората се трупат на щанда за сирена, за да получат своите опиати и допамин. Образно казано.

 

В статията е използвана информация от книгата "Силните храни за мозъка" на ИК "Изток Запад".

Рецепти