Артишокът е култивиран вариант на магарешкия бодил. Отглежда се като хранителен продукт. Некултивираният или див артишок, носи името кардун (cardoon). Ядивната част на растението е главата, в която се развиват пъпки.
Колкото повече се доближава до разцъфване, толкова по-негоден става за консумация артишокът. Тези пъпки се състоят от месеста част в началото на листенцето и сърцевина.
Дивият артишок е познат на древните римляни, гърци, египтяни. Култивираният вариант на растението е идея на находчивите италианци. В Неапол още през 9 век е започнало отглеждането на артишока.
Днес най-големите производители на артишок са страните, граничещи със Средиземно море - Италия, Испания, Франция. За САЩ почти 100% от пазара на артишок се запълва от Калифорния, където се провежда и годишен фестивал на артишока.
Обикновено цветът му е зелен, но в Италия се среща разновидност в лилав цвят. Преди да бъде сготвен артишокът, трябва хубаво да се почисти, за да не попаднат бодли в ястието. Подходящи методи за приготвяне са на пара или варен артишок.
Подобно на ябълките, това растение потъмнява, когато е нарязано и оставено за по-дълго време. Можете да предотвратите този процес, ако накиснете артишока във вода с малко оцет или лимонов сок.
Така растението ще остане свежо до момента, в който решите да го използвате. Месестата част от главата в някои кухни се яде със сос Холандес, оцет, масло, майонеза, лимонов ск или други сосове.
В Италия артишок в масло е обичайният зеленчук за пролетния вариант на пицата "Четири сезона". В Испания се използват по-крехките и малки варианти на артишока, например поръсени със зехтин и оставени за кратко на жар, сотирани в сехтин и чесън, с ориз като паеля или комбинирани с яйца в царвична питка-фритата.
И не на последно място, артишокът е изключително полезно растение. Мощен антиоксидант, подобрява храносмилателния тракт, помага за работата на черния дроб и жлъчката, понижава нивото на холестерола, което намалява и риска от сърдечни болести. Разбира се, добър помощник в борбата с наднорменото тегло.
