Амарант или щир, както е позната у нас, е зърнена култура, която се отглежда от 8000 години насам. Добивът на растението се сравнява с този на ориза и царевицата. Амарантът е бил особено важна част от религиозните ритуали на ацтеките.

Отглеждането му като култура е забранено от конкистадорите, при завладяването им на ацтеките. Тъй като, до този момент, растението продължавало да расте като плевел и не е било достатъчно популярно като зърнена култура.

Изследванията, довели до по-задълбоченото познание на амаранта, започнали през 1970 година в САЩ. До края на 70-те няколко хиляди декари обработваема земя били засети с амарант.

Днес, голяма част от производството се предлага като здравословна храна в магазините. В Мексико също се отглежда амарант, но в ограничени количества, където се използва за направата на бонбони, носещи интригуващото име "Испански бонбони за щастие".

 _{Традиционни мексикански бонбони, направени от амарант}

Особено популярни по време на различни фестивали. От растението може да се извлича и масло, особено ценно и с различни търговски цели.

В суров вариант зърното е негодно за консумация от хора, тъй като организма не може правилно да го усвоява и преработва. Но варен, е силна конкуренция на пшеницата и съдържа редица полезни вещества.

Протеинът, който се съдържа в него, е в необичайно високо количество. Но значимите хранителни свойства на суровите зърна са доста по-малко от очакваните. Сваряването им, значително намалява токсичните ефекти.

Зърното от амарант е богато на лизин – аминокиселина, важна за растежа и възстановяването на тъканите, не съдържа глутен, което го прави подходящо за хора с глутенови алергии.