Първа част
Съставки на японската кухня
Сред най-популярните съставки, използвани в Япония за приготвянето на различни ястия, са: ориз, боб, различни видове месо, гъби, яйца, соеви продукти, юфка, зеленчуци, плодове, фу (пшеничен глутен). Освен тях, много широко разпространена е и морската храна.
Традиционна подредба на масата
Традициите в подреждането на японската маса за хранене са варирали през вековете, като основно са зависели от типа маси които са били използвани през съответната епоха.
Преди XIX век широко използвани са били малките индивидуални маси, приличащи на кутии (hadoken), както и плоски подноси, поставяни директно на пода. По-големите ниски маси (chabudai), на които сядало цялото семейство, стават по-популярни към началото на XX век. След това те биват изместени от западния стил маси, които се използват и до днес.
Традиционно от лявата страна на хранещия се се поставя купата с ориз, а от дясната - купата със супа. Зад тях се поставят отделни чинии за всяко okazu (обикновено три на брой). Маринованите зеленчуци често също се сервират в отделна чиния, но не се смятат за okazu. Клечките за хранене се поставят най-отпред на масата съвсем близо до хранещия се, насочени са наляво и са върху поставка за клечки (hashioki).
Етикет на хранене
Прието е да кажем itadakimasu (буквално "Аз скромно получавам”) преди началото на храненето, и gochisōsama deshita (буквално "Това бе празник") на домакина или на персонала на ресторанта, преди да си тръгнем.
Гореща кърпа
Преди хранене на повечето места предлагат гореща кърпа или мокра кърпичка (oshibori). С нея се почистват ръцете (преди хранене, но не и след). Смята се за неучтиво, ако някой ги използва, за да си почисти лицето или някоя друга част от тялото, различна от ръцете.
Купи
Оризът и супите се консумират, като с лявата ръка се повдига купата, в която е сервирано ястието, а в дясната се държат пръчиците за хранене (може да се използват противоположните ръце, ако сте левичар). Японските деца се учат от малки да различават ляво от дясно точно по този начин – в лявата ръка се държи купата, в дясната – пръчиците. Днес е прието и обратното положение, ако хранещият се е левичар. Купите могат да бъдат доближавани до устата, но не трябва да я докосват, освен ако не се пие супа.
Соев сос
Соевият сос не се полива върху повечето ястия на масата. Сосът се полива директно върху тофу или ястия с настърган дайкон, както и върху сурово яйце при приготвянето на tamago kake gohan (яйце върху ориз). Смята се, че соевият сос не трябва никога да бъде поливан върху ориз или супа. Това действие се смята за грубо и затова трябва да се използва умерено.
Пръчици за хранене
Пръчиците никога не трябва да бъдат оставяни забити вертикално в ориза, защото това се оприличава на забиването на ароматни пръчици в пясъка при почитане на мъртвите. Забиването на пръчиците в храната или соченето с тях се смята за обидно. Признак на лош маниер е и ако хранещият се захапва пръчиците.
Обществено хранене
Когато се хранят на обществено място, японците обръщат обратно на начина на подаване пръчиците за хранене, освен ако храненето не е с техни близки или роднини. Това се смята за необходимо от хигиенна гледна точка.
Споделяне
Ако решите да споделяте храна с някой, необходимо е да я преместите от една чиния в друга. Никога не бива да се подава храна от един чифт пръчици на друг, защото това се оприличава от японците на предаване на тленни останки по време на погребение.
Яжте това, което ви е дадено
Прието е оризът да се изяжда до последното зърно. Не се гледа с добро око на хората с много претенциозен вкус. Също така не е прието да се изискват заместители на поднесената храна или допълнителни овкусители в ресторантите. Това се смята за особено грубо, ако сте поканен като гост, а също и във формална бизнес среда. Добрият етикет изисква да се наслаждавате на избраните от домакина ястия.
Пиене
Дори в неформални ситуации, пиенето на алкохол започва с вдигане на тост (kanpai). Не е прието човек сам да си налива питие. Седналите на масата си поддържат чашите винаги пълни един на друг. Когато някой иска да напълни чашата ви, трябва да я държите с две ръце и да му благодарите.
Саке и shōchū
Саке се нарича оризовото вино, което съдържа 12-20% алкохол и се приготвя от ферментирал ориз. В японските традиции сакето се смята за равностойно на ориза и затова двете не се консумират заедно. Мезетата за саке се наричат sakana или otsumami.
Shōchū е питие, дестилирано от ечемик, сладки картофи или ориз. Производството на напитката започва на остров Кюшю и днес е разпространено из цяла Япония.
