Гуава е растение, принадлежащо към семейство Myrtaceae. Идва от Мексико, Централна Америка и северната част на Южна Африка.

Днес гуава е култивирана и се отглежда на много други места по света, като например Карибите, субтропичните региони на Северна Америка, Нова Зеландия и Австралия.

Най-често срещаната гуава е ябълковата (Psidium guajava). Плодът е дълъг от 4 до 12 см, с овална форма. Дебелината, плътността и цветът на външната обвивка зависи от вида гуава. Преди узряване е зелена, след това може да бъде жълта, кестенява или зеленикава.

Ароматът на гуава е подобен на този на лимона, с разликата, че не е толкова остър. Вътрешната част на плода може да бъде сладка или кисела, с вкус, наподобяващ този на крушата и ягодата.

В много страни гуава се яде сурова, обикновено разрязана на четвъртини. На места се гарнира с щипка сол и черен пипер, масала или пък лют червен пипер.

В Пакистан се консумира през зимата, а във Филипините зрялата гуава се използва в готвенето. В Тайван пък плодът се превръща в бърза храна, която се сервира по ъглите на улиците.

Поради високото съдържание на пектин, гуава често се използва в производството на бонбони, желирани изделия, конфитюри, мармалади, както и в сокове.

Гуава е богата на разтворими фибри, витамини А и С, фолиева киселина, минерали, калий, мед и манган. Интересен факт е, че една единствена гуава съдържа четири пъти повече витамин С, отколкото един портокал.

Освен това, съдържа картеноиди и полифеноли, които й дават известна антиоксидантна стойност.