През 2011 година гастроентерологът и университетски преподавател Питър Гибсън публикува изследване, според което глутенът* може да причини стомашно-чревни проблеми дори и при хора, които не страдат от цьолиакия (автоимунно заболяване, което определено се изразява с непоносимост към глутена).
Въпросният експеримент е проведен изключително добре, а резултатите от него са особено убедителни. Това дава силен тласък на ширещата се почти глобално склонност да се избягват съдържащи глутен храни и на безброй и една безглутенови диети.
Но като всеки добър учен, Гибсън получава от проучването си повече въпроси, отколкото отговори. В крайна сметка той няма представа на какво се дължат неблагоприятните реакции на участниците, защото освен глутена, в тяхната диета фигурират и други вещества, които биха могли да бъдат потенциален източник на проблеми.
Той решава да повтори опита, но този път иска неговият дизайн да е още по-съвършен. Ето защо участниците в него ядат само приготвена в лабораторията храна (в повечето диетични експерименти участниците сами приготвят храната си по инструкции на учените и след това докладват какво са яли).
От нея са елиминирани абсолютно всички потенциални причинителни на стомашно-чревни симптоми, в това число лактоза, определени консерванти, късоверижни въглехидрати и други вещества, които ферментират и предизвикват раздразнение в дебелото черво (т.нар. FODMAPs) и др. Не на последно място, в продължение на 9 дни учените събират проби както от урината, така и от екскрементите на субектите. Много сериозна работа!
В новия експеримент са включени 37 участници, всичките със самодиагностицирана "глутенова непоносимост", но с доказана липса на заболяване от цьолиакия. През първите две седмици лицата са подложени на диета, ниска на FODMAPs, след което на случаен принцип са разпределени в една от три групи. Първата консумира диета с високо съдържание на глутен (добавена пудра с 16 грама глутен), втората консумира диета с ниско съдържание на глутен (пудра с 14 грама протеин и 2 грама глутен), а третата консумира безглутенова диета (16 грама протеинова пудра).
Нито един от участниците не знае в коя от групите е разпределен, както и самите учени нямат представа кой участник коя от описаните добавки получава. Нещо повече, всеки участник преминава през всеки един от режимите в рамките на експеримента. След приключването му се провежда допълнителен модул, в който 22 от субектите отново преминават през три различни режима, включващи 16 грама глутен, 16 грама протеинова пудра или базовата диета с ниско съдържание на FODMAPs.
Анализирайки данните от проучването, Гибсън открива, че всяка една от диетите, независимо дали съдържа глутен или не, кара участниците да докладват влошаване на стомашно-чревните си симптоми в еднаква степен. Без значение в коя от трите групи са попаднали (високо, ниско или никакво съдържание на глутен), субектите се оплакват от повече подуване, гадене, болки и газове в сравнение с базовите две седмици на експеримента (с ниско съдържание на FODMAPs).
Дори и по време на допълнителния модул, когато плацебо диетата е идентична с базовата диета, участниците от съответната група се оплакват от влошеното си състояние. Всичко това кара Гибсън, като всеки добър учен, да заключи изследването си по начин, който коренно противоречи на данните от опита му от 2011 година:
"В контраст с първия ни експеримент, не можахме да открием каквато и да било конкретна реакция спрямо глутена, независимо от неговото количество в диетата"
* За всички, които не знаят, глутенът е протеин, намиращ се в зърнени продукти като пшеницата, ечемика и ръжта
Източник: Biesiekierski JR, Peters SL, Newnham ED, Rosella O, Muir JG, Gibson PR. "No effects of gluten in patients with self-reported non-celiac gluten sensitivity after dietary reduction of fermentable, poorly absorbed, short-chain carbohydrates." Gastroenterology.2013 Aug;145(2):320-8.e1-3. doi: 10.1053/j.gastro.2013.04.051. Epub 2013 May 4.
