С риск да прозвучи като реплика на някои от героите на Ерих Мария Ремарк, ще си позволя да кажа, че след дълъг и най-вече студен, зимен ден, няма нищо по-хубаво от чаша ароматен, хубав коняк.

Тази напитка носи в себе си усещане за изисканост. Вероятно това се дължи на произхода на коняка. А той е именно от изтънчена Франция. Алкохолната напитка носи името на град Коняк, Франция. Конякът е вид бренди, но някои казват, че за да се нарече едно бренди коняк, то трябва да е произведено именно в този град.

Освен това, разбира се, начинът на направа на конякът е строго специфичен, което най-вече би определило напитката като коняк. На първо място има определени сортове грозде, които се използват за приготвянето на коняк. Това са Юни блан, или известен на местните като Сайнт Емилиян, който впрочем е и един от основните сортове грозде, "превръщащи се" в един от най-ароматните видове коняк.

Брендито трябва да се дестилира поне два пъти, като е важно да престоява в медни съдове за период от около 2 години. Отлежаването на коняка е същото каквото е на уискито и виното. Даже, в много случаи, времето от отлежаване е много над препоръчителния законов минимум.

Областите във Франция, оторизирани да произвеждат коняк, са 6 на брой.

Конякът се прави от бели сортове грозде. Тези, които се използват за направата на коняк са много сухи, киселинни и изтънчени сортове грозде. Като стана дума за киселинност, това е едно от важните условия за дестилацията на коняка. Такива видове грозде се определят като не особено пивки, но пък са изключително подходящи за процесите на дестилация и отлежаване. Прекрасният аромат на алкохолната напитка може да бъде постигнат и чрез смесване на няколко вида от тези сортове вино. Като си има определено процентно отношение, което трябва да се спазва.

Ето я технологията накратко – гроздето се пресира, образуваният сок се оставя да ферментира за срок от 2-3 седмици, като това се случва в регионите, където е отгледано гроздето. Дрождите преобразуват захарта в алкохол. До този момент алкохолът е около 7-8 %. Както вече стана дума, самият процес на ферментация става в специални медни бъчви.

Като интересното около тях е, че външният им вид и размерите са регламентирани с точно определени параметри и се следи строго за спазването им. Което е похвално, защото качеството изисква прецизност. След като мине времето на вторична ферментация, течността е достигнала алкохолна стойност от 70 %.

След като приключи дестилацията на алкохола, конякът престоява в дъбови бъчви за 2 години. Това е изискване, което предшества задължително представянето на готовия продукт на широката общественост.

След допира на коняка с дъбовата бъчва и въздуха, концентрацията на алкохол се смалява, поради логичното изпарение. Намаляването се случва с по 3 % средно (алкохол и вода). Тъй като алкохолът изчезва много по-бързо от водата, количеството му се смалява сравнително бързо до около 40 %.

След всички тези процеси, наситената на цвят и аромат алкохолна течност се прехвърля в стъклени бутилки и "отива" за смесване. Смесването става като се комбинират различни по възраст коняци и сортове грозде, произлезли от различни региони на Франция.

Тази част от приготвянето на коняка е важна за получаването на прекрасния букет от аромати. Все пак всяка компания, произвеждаща коняк, се бори за място на пазара, а то се печели най-сигурно с качество на стоката.