В последно време млякото започва да придобива все по-противоречива слава. Привържениците на веганството и някои вегетарианци го избягват не само, защото е животински продукт, ами защото вярват, че консумацията му е противоестествена за всеки, който не е пеленаче или теле.

Отделно могат да бъдат прочетени какви ли не твърдения във връзка с хормоните, антибиотиците и всички останали въображаеми неща, които "плуват" в млякото и ни "тровят".

Палео маниаците не го искат, защото повечето от тях си внушават, че са с лактозна нетолерантност. Разделно хранещите се го избягват, защото то е своеобразна комбинация от трите основни хранителни групи (мазнини, белтъчини, въглехидрати), а феновете на нисковъглехидратните диети го заклеймяват, защото е богато на естествени захари.

В хранителните режими, които претендират да бъдат научнообосновани, битува схващането, че тъй като млякото е силно инсулиногенно (стимулиращо производството на инсулин), консумацията му може да стане предпоставка за напълняване и заболяване на диабет от втори тип, в тази последователност.

Както може би знаете, заболяването от диабет от тип 2 обикновено преминава през т.нар. инсулинова резистентност. Това, възможно най-грубо и накратко представено, е състояние, при което клетките на организма губят чувствителността си към инсулина и постепенно се наблюдава нарастване на нивата на кръвна захар на гладно. Оттам и диабетът. Дотук с теорията, за да можем да видим как се случват нещата на практика.

Едно наскорошно изследване ни дава възможност да го направим, при това в един доста близък до реалния живот сценарий. Неговият екип набира 39 здрави доброволци (голяма част от тях отпадат и до края на експеримента остават 23 души) с различно телесно тегло и ги разпределя на произволен принцип в две групи - едната е с ниска консумация на нискомаслени млечни продукти (по-малко от 2 порции дневно), а другата е с висока консумация на нискомаслени млечни продукти (поне 4 порции дневно). С изключение на млечните продукти, участниците са инструктирани да продължат да се хранят по обичайния си начин.

След шест месеца двете групи са разменени, тоест тези с висока консумация намаляват млечните продукти на под 2 порции дневно, а онези с ниска консумация започват да ядат по минимум 4 порции дневно.

Целият експеримент протича в рамките на 1 година и резултатите от него гласят следното: консумацията на четири порции нискомаслени млечни продукти намалява нивото на инсулин в кръвообращението с 9% и подобрява инсулиновата чувствителност на клетките средно с 11%. С други думи, това е точно обратното на инсулиновата резистентност, с хипотезата за която започнахме в самото начало. Нещо повече, не е отчетена разлика както в телесното тегло на участниците, така и в липидния им профил(нива на серумен холестерол, триглицериди).

Причините за тези резултати може да са много и най-различни, но вероятен принос имат калцият, витамин D (той е добавен към продуктите, които приемат участниците, но в млякото по принцип има малко от него) и пълноценният суроватъчен протеин. Така или иначе изследването няма за цел да идентифицира конкретна химична съставка в млякото, а неговото действие като целокупен хранителен продукт.

Тоест, можете да сте спокойни, че стига да не ядете и пиете мляко до степен на преяждане (калориен излишък), то не само, че няма да ви причини диабет и проблеми с холестерола, ами напротив - много е вероятно да постигнете предпазващ ефект.

Източник: Rideout, Todd, Christopher Marinangeli, and Curtis Rempel. "Consumption of low-fat dairy foods for 6 months improves insulin resistance without adversely affecting lipids or bodyweight in healthy adults (1025.2)." The FASEB Journal 28.1 Supplement (2014): 1025-2.