В средата на XVIII век швейцарският геолог, ботаник и алпинист Орас дьо Сосюр изобретява малко устройство, чиято цел е да съхранява слънчевата светлина.

Учените по това време усилено разразботвали идеята за превръщането на соларните лъчи в топлина, като за тази цел използвали огледала, за да концентрират светлината в една точка на изгаряне.

Самият Сосюр бил най-заинтересован от капацитета на стъклото да абсорбира топлина.

Това, което той създава, днес може да се нарече първата соларна печка в историята на човечеството. В общи линии, тя представлявала пет стъклени кутии една в друга, поставени върху черна дървена дъска.

След няколко часа на силна слънчева светлина, температурата в кутиите достигала скромните 88 С. Сосюр използвал изобретението си, за да пече плодове.

Модерната концепция за соларно готвене се ражда през 50-те години на XX век. Тогава не успява да спечели популярност, вероятно поради слаб маркетинг.

Всъщност соларната печка може да прави почти всичко, което прави една електрическа фурна. С разликата, че методът й е екололичен, безплатен и неизчерпаем. Поради този факт соларните печки масово се използват за изхранването на бедните страни по света.

 _{Източник: http://www.solardevicesforthirdworld.webs.com/}

Всяка елементарна соларна печка работи на следния принцип:

- Концентрира слънчевата светлина с помощта на рефлективна повърхност – огледало или полирано стъкло;

- Преобръща светлината в топлина с помощта на черна или нискорефлективна повърхност;

- Абсорбира и задържа видимите слънчеви лъчи. Благодарение на тази способност, соларната печка може да се използва дори през мрачните дни, когато няма слънце.

- Възползва се от Парниковия ефект: стъклото предава видимата светлина и пречи на инфрачервената термална радиация да "избяга". Това усилва ефекта на топлинното задържане.

Соларната печка "кутия" е елементарен вариант на изобретението. Може да се опише като фурна, задействана от слънцето. Състои се от отваряща се кутия, която отвътре е черна, и парче стъкло или прозрачна пластмаса, което стои отгоре й. Може да има и няколко допълнителни рефлектори.

За да готвите с нея, трябва да я оставите на открито. Поставяте съда с храната върху черната повърхност. Когато светлината премине през стъклото, светлинните вълни "удрят" дъното и го загряват до доста висока температура.

Молекулите, от които е изградена самата кутия, започват да генерират още топлина. Кутията, от своя страна, задържа топлината и става все по-гореща. Крайният ефект е същият като при обикновената фурна: храната започва да се готви.

Параболичната соларна печка напомня сателитна чиния и може да достигне още по-висока температура – до 204 С. Градуси, които са напълно достатъчни за пържене или печене. С малко по-сложния си дизайн, състоящ се от вълнообразни отразяващи повърхности, способни да фокусират много повече светлина, тя изцяло работи като фурна.

Недостатъкът на тези два вида печки е големият им размер и тежест, факт, който ги прави трудни за пренасяне.

По-мобилна версия на соларната печка е панелната такава, която също използва параболни рефлектори, но е по-малка и по-лека. Това се дължи на факта, че готварският съд трябва да бъде увит в найлонов плик по време на готвене, за да абсорбира топлината. С други думи, печката е лишена от някои елементи.

В развитите страни използвани основно за барбекю през почивните дни, в бедните региони на планетата те изхранват хората и буквално спасяват животи. Лесни са за производство и са много, много евтини.

А дали някога ще доживеем деня, в който утопията на футуриста Жак Фреско (за свят без монетарна система и с развити, изцяло възобновяеми енергийни източници - б.а.), се превръща в реалност?

Намирате тази статия за информативна и полезна? Последвайте ни и станете наши постоянни спътници в опознаването на кулинарните алтернативи!