Почти няма да се открие човек в света, който да не знае, че България е родината на киселото мляко. За нас този продукт е толкова основен, колкото са яйцата и сиренето.
В САЩ и Канада обаче киселото мляко не е просто кисело мляко – то е "гръцки йогурт" (greek yogurt, greek-style yogurt) и от известно време насам е голям хит в здравословното хранене.
Гръцкото кисело мляко е доста гъсто. За да се постигне този ефект, много компании добавят изкуствени сгъстители като пектин, така че гъстотата на млякото не е показател за качество.
Българското кисело мляко, от друга страна, също е доста "пухкаво" и плътно на вкус, но с по-ниска гъстота. Бонусът му е изключително полезната бактерия Lactobacillus Bulgaricus. Тази бактерия, комбинирана заедно с Acidophilous, Thermophilous и Bifidum, е най-добрата пробиотична опция за здравето на стомаха.
Интересът към българското кисело мляко отвъд Океана, както и на други континенти, засилено нараства. Най-горещ пример за този интерес е Китай. Както научихме от случилото се на българо-китайския бизнес форум в Пловдив, нашенският продукт усилено се търси от китайските потребители, така че между двете страни предстоят бизнес отношения. За добро или за лошо.
Каква е тайната на Lactobacillus Bulgaricus?
Lactobacillus delbrueckii subsp. Bulgaricus, както е цялото име на бактерията, за първи път е идентифицирана през 1905 година от българския доктор, тогава студент, Стамен Григоров. Той е роденв село Студен извор (близо до Трън). В близост до родната къща на д-р Григоров се намира специален музей на киселото мляко, в самия център на селото. Научете повече за страхотната изложба и за историята на киселото мляко от Peika.bg.
За популялизирането на бактерията важна роля изиграва руският учен Иля Мечников (1845-1916). Считан за един от основателите на модерната имунология, той свързва дълголетието на някои българи с честата консумация на кисело мляко. По времето, когато Мечников работи в Институт Пастьор в Париж, той стига до един много любопитен извод. Процесът на стареенето зависи от активността на протеолитичните (гнилостните) микроорганизми.
Техни конкретни разновидности като клостридиите, представляващи част от чревната флора, произвеждат токсични вещества в резултат на разграждането на протеините.
Именно тези съединения са отговорни за т. нар. от Мечников "чревна автоинтоксикация". Казано накратко - причината за физическите промени, причинени от стареенето.
И ето че постепенно се заражда идеята за контролиране на баланса на чревната флора - максимално да се намали броя на протеолитичните бактерии, за сметка на увеличението на "добрите".
Забелязал крепкото здраве и дълголетие на хората, живеещи в български и руски села и хранещи се с ферментирали млечни продукти, Мечников започва онова, което днес може да се нарече "мания по пробиотиците".
Иначе и самият Мечников се е хранил с българско кисело мляко, съдържащо L. bulgaricus, убеждавайки се в здравословните му ползи.
Колкото до самата бактерия, тя живее в стомашната мукоза. Определя се като симбиотична бактерия, защото е в пълна хармония с останалите добри бактерии, които естествено съществуват в стомаха. Честият и продължителен прием под формата на кисело мляко гарантира неутрализирането на токсините и на лошите микроорганизми.
