Приготвянето на зимнина е повече от запасяване за зимата. Този вкусен български обичай рисува обредни картини в съзнанието и ни напомня кои сме и откъде сме дошли.

Винаги е хубаво да научиш, че все още съществуват ентусиасти, които живеят далеч от градската суета. (Нека разбираме това изречение по-скоро преносно, отколкото буквално). И живеят някак по-истински, по-близо до корените си.

Като такъв човек бихме определили инициаторът на едно чудесно събитие, което се проведе на 28.09.2013 в Народното читалище на с. Пожарево (Софийска област). Тя се казва Горица Кръстанова и е негов кмет.

Събитието носи издайническото име Лютеницотерапия. Както споделят Горица и нейните помощници, идеята е не само да се запази традицията в приготвянето на лютеница, но и да се предостави възможност на хората от града да си припомнят онова, на което някога са ги научили собствените им баби.

Всеки може да участва в лютеницотерапията. Само трябва да донесе свои собствени зеленчуци и буркани и да се възползва от възродената стара селска пещ.

Освен пещта, организаторите предоставят две огнища и два огромни казана, в които се попарват доматите и се сваряват морковите.

В приготовлението на тазгодишната лютеница е използвано олио, произведено от слънчогледи, отгледани в Пожарево, кафява нерафинирана захар, черен пипер, пресен босилек, розмарин и мащерка. Резултатът: 120 бурканчета от "потресаващо вкусната" Пожаревска лютеница.

Пърженицата от пабирок

За любителите на автентичните български рецепти, пожаревци споделят своята за т.нар. "пърженица от пабирок". Пабирок тук наричат последните малки, криви и невзрачни чушки, набрани преди да паднат сланите.

Те се нарязват на две части, заедно със семките, като се отстраняват само дръжките, и се запържват, заедно с нарязан на ситно кромид лук. След като се запържат леко, се добавят и обелените и нарязани домати.

След 20 минути, сместа се сваля от огъня, поръсва се с нарязан на ситно чесън и се разбърква. Затваря се в буркани, докато е още топла. "Излишното" количество се връща на огъня, отгоре се чукват 2 кори домашно отгледани яйца и всичко се похапва на мига с домашно приготвения хляб с квасец. Както се е месил през "онова време".

Приготвянето на хляба е цяла философия. С нейното опознаване и разпространение са се заели Мария Станкова и Мартин Микуш, организатори на своеобразния курс "Пътят на хляба и обредните гозби”. Часовете се провеждат в същото читалище.

Кулинарният ден, както повелява българския обичай, завършва с танци - на местния ансамбъл "Огин”.

Хората зад Лютеницотерапия се надяват тази традиция да се превърне в... традиция, която да се случва всяка есен. Нека им помогнем!

Призоваваме ви да не забравяте и нашата собствена Бурканиада, която вече е събрала десетки прекрасни нашенски рецепти!