Киргизстан - любопитна кулинарна история
от Kulinar.bg | 11 май 2013
Киргизстан е дом на много различни националности и предлага различни кухни

Кухнята в Киргизстан до голяма степен е подобна на тази на съседните страни, особено на тази в Казахстан. Традиционната киргизка кухня се базира на конското и овчето месо и на различни млечни продукти.

 

Повечето кухненски техники са насочени към консервирането на храните, в следствие на номадския начин на живот на населението. Киргизстан е дом на много различни националности и предлага различни кухни. В големите градове като Бишкек, Ош, Джелалабад и Каракол могат да бъдат намерени ястия от най-различни кухни във всички ценови диапазони.


По пътищата в страната и в селата обикновено се предлагат ястия от традиционната киргизка кухня, щедро овкусени с олио или овча мас, които са считани от местното население за вкусни и изключително полезни.


Както и в съседен Казахстан, и тук месото е основна съставка на повечето ястия. Сред най-популярните месни специалитети са конските наденички, печен агнешки черен дроб, besh barmak (варено месо с юфка) и др.


Besh barmak е киргизко национално ястие, което е популярно и в Казахстан и китайската провинция Синкянг. Приготвя се от конско месо (понякога се използва и овче или телешко), което се вари няколко часа в собствения си бульон и след това се поднася върху канапе от домашна юфка, поръсена с магданоз и кориандър.


726

Снимка: Wikipedia


Ястието се приготвя най-често заради важни събития, като раждане, кръгла годишнина, погребение или помен за годишнина от смъртта. Ако за приготвянето на ястието е използвано овче вместо конско месо, сварената глава на животното се поднася на най-уважавания гост, а той реже парченца месо и ги предлага на останалите сътрапезници.

 

Шашлик – нанизани на шиш парчета овче месо, изпечени на жар и гарнирани със суров нарязан лук, се предлагат в ресторантите и от уличните търговци. Месото обикновено престоява няколко часа в марината преди да се изпече.

 

Освен овче за шашлик може да се използва телешко, пилешко или риба. Съотношението месо:мазнина в шашлика обикновено е 1:1, което го прави много вкусен, когато е току-що опечен на скарата, но след като престои малко (какъвто често е случаят ако го купувате от уличните търговци) се превръща в лоени топки.


Paloo (палоо) е киргизката версия на много разпространения в Централна Азия пилаф. Представлява парчета месо (обикновено овче или телешко и в редки случаи пилешко), запържени в казан и смесени с пържени моркови и варен ориз.


Ястието се подправя с пържени скилидки чесън и червени люти чушки. Uzgen paloo се прави с местен ориз, който се отглежда в южната област Uzgen. Shirin paloo е вариант на азерския shirin plov и е вегетарианско ястие, в което месото е заменено със сушени плодове – сини сливи, кайсии, стафиди и др.


В киргизката кухня са разпространени и по-тестените храни, като кнедли и юфка. Manty са сварени на пара кнедли с пълнеж от кайма и лук. Samsi с малки "джобчета" от тесто пълни с месо или зеленчуци, много подобни на индийските samosas. Пълнежът най-често е от овче месо, но може да е от пилешко, сирене, зеле, телешко. Могат да се намерят по пазарите или по уличните будки в големите градове.


Lagman е много популярно ястие с юфка. Приготвя се от дебела, домашно приготвена юфка, покрита с накълцани чушки и други зеленчуци и се сервира с подлютен оцетен сос. Ястието е разпространено из цялата страна, но не се смята за киргизко, а за дунганско (Дунганите са мюсюлмани от китайски произход на територията на бившия Съветски съюз и северозападен Китай).



Най-разпространеният хляб в страната е nan (традиционният за Централна Азия плосък хляб), но руските твърди хлябове също са доста популярни. Комбинацията nan и чай е почти свещена в киргизката култура. Добрият домакин винаги предлага на гостите си хляб и чай, дори ако те са се отбили само за няколко минути.


Най-известното питие в Киргизстан е кумис – леко алкохолно питие, приготвено от ферментирало кобилешко мляко. Това питие се счита за знаково за евроазиатската номадска култура. Пресен кумис може да се намери само в периода май-август, когато можете да си го купите по пътищата в планинската част на страната.


От няколко години в страната вече се продава и бутилиран кумис, който може да се закупи от магазините и пазарите.


Снимка: Wikipedia


Има доста напитки, които могат да бъдат описани като типично киргизки. Много популярна, особено през лятото, безалкохолна напитка е максим (maksym) – леко газирана, направена от ферментиращо зърно.


Традиционно максим се приготвя от жените за домашна консумация, но преди няколко години напитката е пусната на пазара от компанията Shoro и сега може да се намери в цялата страна. Оригинално максим се прави от малц, но може да бъде приготвена и от други зърнени култури.


В различните региони има вариации на рецептата, но в най-общи линии технологията е следната: малцът (или зърното, което се използва) се вари във вода и при достигане на определена степен на готовност, получената субстанция се охлажда, и се добавя мая, за да протече ферментационен процес.


Друга напитка, която се приготвя от зърно, е jarma. Производственият процес е сходен с този на максим, но накрая напитката не се оставя да ферментира, а се смесва с айран, за да стане леко шипяща.


Традиционни напитки са и овчето и камилското мляко.

Рецепти