Блъсъци, Чурици, Германовци - в традиционния народен календар празници, свързани с огнената стихия. Смятат се за най-горещите дни на лятото. Имат езически произход и са свързани с култа към огъня. През Горещниците не се ходи на нива, не се работи, не се ходи пеш, не се пече хляб за опазване на труда от огнени стихии и градушки. През първия ден огънят в огнището се угася, а на третия ден, чрез специален обред, се пали един общ нов, жив, млад огън, от който всеки подновява огъня в своя дом.

Горещниците се празнуват най-много от ковачи, хлебари, калайджии и др., които работят с огън.

Съществува вярване, че който се окъпе по време на Горещниците в лековити води, не се разболява през годината.

През трите поредни дни се гадае, какво ще бъде времето в началните месеци на идната година (януари, февруари и март).

Третият Горещник е посветен на св. Марина и е наричан Марина Огнена, Опалена Марина. Почитана в цяла България за предпазване от пожар, в Родопите, Странджа и междуречието на Струма и Места св. Марина се тачи като господарка на змиите и лечителка от тяхното смъртоносно ухапване.

В християнската религия на 17 юли почитат св. Марина - дъщеря на езически жрец, живяла през трети век. От 12-годишна възраст тя се отдава на християнската вяра. Въпреки жестоките мъчения, по време на които раните и са опалвани с огън, не се отказва от вярата си.

Източник: Календарни празници и обичаи на българите