На първи януари църквата чества големия християнски мислител, философ и писател Св. Василий Велики (ок.330-379). Като епископ на Кесария Кападокийска (Мала Азия) воюва успешно с широкоразпространената през IV в. арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в източните територии на Римската империя.

На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.

Още приживе Василий е наречен от съвременниците си "Велик". На погребението му се стича почти цяла Кесария. Оплакват го и вярващи и неверници. След смъртта му църквата го канонизира за светец и го чества в деня на неговата смърт.

Именници на този ден са Васил, Василка, Веселин, Веселина.

Обредната трапеза включва блюдо с варена свинска глава, баница с късмети (или пита с пара), петел (кокошка, пуйка), мед, сурово жито, орехи, ошав.

Източник: Календарни празници и обичаи на българите