Отглеждането на грозде и винопроизводството в България имат дълбоки корени в историята, които ни отвеждат до траките.
Заедно с бирата и ракията, виното е и едно от най-разпространените и предпочитани от два пола питие.
Представете си, че, през 80-те години, страната ни се е нареждала на почетното второ място по отглеждане на грозде в света.
След падането на комунизма и идването на демокрацията, "гроздовата индустрия" става с все по-малки мащаби. Напоследък обаче отново се наблюдава ръст.
Преди време един приятел от съседна Македония, страна, която също е производител на страхотни вина, съвсем логично ме попита защо напоследък българите купуват или произвеждат вино от "вносни" сортове. Той съвсем на място отбележи, че сортът Совиньон Блан е в пъти по-ароматен и благодатен, когато е отгледан във Франция, неговата родина.
Още повече, допълни той, в България не само имаме хубави сортове грозде и за бяло, и за червено вино, а и традиции във винопроизводството.
Ето защо реших, че е повече от наложително да събера на едно място най-почитаните сортове грозде, ендемично за територията на България.
Мавруд
Мавруд е един от най-старите сортове грозде. Отглежда се само тук. Как да го разпознаем? По малките, кръгли зърна, които са характерно сладки и с дебела кожица. Цветът е тъмен, с оттенъци на тъмно синьо и черно. Мавруд узрява по-късно. Ако сте си произвеждали вино от този сорт, знаете колко красив, наситено-рубинен цвят има то. Да не забравим и ароматът, който става все по-плътен с времето.
Мискет
Мискетът се разделя на много сортове, сред които Мискет Дунавски, Мискет Кайлъшки, Мускат Отонел, Мискет Червен и др.
Мискет червен също е стар български сорт, който се отглежда из цялата страна. Познат е и с тези имена: Търнова (Шуменско), Ромащина (Търновско), Синя теменуга (Врачанско).
Въпреки червения си цвят, този сорт се използва в производството на чудесни бели вина. Мискетовите вина са с наситен жълт цвят, подобен на слама, и с много приятен аромат. Ако се купажира с другия типично български сорт Димят, или с Ризлинг Италиански, ще се получи хубаво сухо вино.
Димят
Димят също е стар сорт. Освен в България, той се отглежда и в страните-съседки – Македония, Румъния, Гърция, Турция, както и в Русия и Сърбия.
Димят е къснозреещ, десертен сорт. Ципата му е тънка, цветът – жълто-зеленикав.
Димят се използва в производството на бели трапезни вина.
Рубин
Още от името проличава, че това е червен сорт грозде. Характерното при Рубин е, че е хибриден сорт. Селектиран е в края на 40-те години на миналия век в плевенския Институт по лозарство и винарство. За "направата" му специалистите са използвали сортовете Небиоло и Сира.
За разлика от други сортове, Рубин е среднозреещ. Гроздето Рубин е сочно, ароматно и сладко, богато на танин. От този сорт се получават чудесно сладко и полусладко вино, което е с тъмен рубинен цвят.
Широка Мелнишка Лоза
Този стар български сорт узрява късно, и се прибира през октомври. През 20 век, въз основа на този сорт, се правят много хибридни. Един от резултатите е добре познатитият сорт Мелник 55, който е създаден през 1977 година.
Сортът е "ендемичен" само за долината на р. Струма, т.е. Югозападна България. Зърната на този сорт са малки и сладки.
Колкото повече отлежава виното, направено с Широка Мелнишка, толкова по-сложен аромат добива то.
Памид
Памид също е стар български сорт, от който се произвежда червено вино. Култивиран е още по времето на траките. В миналото е бил най-разпространеният български сорт. Отглежда се и в страните от бивша Югославия, Албания, Турция, Гърция, Румъния и Унгария. Зърното е малко, около 14-15 мм, и е много сочно, кожицата е тънка, червена или тъмночервена. Сортът се характеризира с добро захарно съдържание и ниска киселинност. От него се произвежда червено трапезно вино, подходящо за масова консумация.
Керацуда
Един чудесен сорт бяло, къснозреещо грозде (през втората половина на септември), което се отглежда в Югозападна България.
От Керацуда се правят обикновени бели трапезни вина, от които стават добри ликьорни вина.
Наздраве! Припомнете си и как да съчетавате сирене с вино, което ми напомня, че за българските сортове ще трябва да напиша отделна статия.