Благодарим на Лора Шопова и Jenite.bg за пълноценната информация, която ни предоставиха.

Всички майки реагират притеснено, когато наближи времето за захранване на детето, което е напълно естествено. Нещата обаче изглеждат сложни само на пръв поглед.

Основното за успеха ви е да знаете, че в началото само предлагате новите вкусове за опитване – т.е. ЗАхранвате, а не гоните количества, което се случва ако искате да НАхраните детето.

Според СЗО въвеждането на твърди храни в менюто на бебето е добре да се случи при навършени 6 месеца. Все пак мъничето трябва да е изпълнило някои условия в развитието си, за да бъде захранено:

- да може да държи главата си стабилно;
- да е удвоило теглото си от раждането (това не е задължително);
- да може да придвижва предмети с ръка до устата си;
- да е изчезнал рефлексът на избутване;
- да може да седи поне няколко минути стабилно (подпряно с възглавници или на столче);
- да проявява интерес към вашето хранене – гледа и примлясква, докато вие ядете.

Недоносените деца се захранват при проявени изброените признаци и при навършени 6 месеца приравнена възраст (т.е. считано от датата на термина, а не от датата на раждането)

Разбира се, както при всичко, свързано с отглеждането на бебе, тук също има над какво да поблъскате глава. Дали да се спрете на стандартната, предложена от педиатъра схема, или да захраните педагогически. А може да изберете и да се водите от бебето по метода Рапли (Gill Rapley – лекарката, която го е наложила като модел), познат също и като "Захранване, водено от бебето".

Аз бих препоръчала последното, но всъщност каквото и да решите, човечето винаги има последната дума. Ако плюе картофите, ще му дадете тиква. Т.е. няма как да не се водите по него.

Какво друго обаче е важно да знаете? Как се развиват рефлексите и дъвкателните умения на малкото, за да сте спокойни, че наистина може да дъвче самостоятелно.

Още по време на вътрематочното развитие вашето бебе има активни орални рефлекси. То често поглъща околоплодна течност, като това подобрява сетивния му опит и е част от развитието на познавателните му способности.

А ето как се развиват уменията за дъвчене на детето.

0-2 месеца - координирани сукане-гълтане-дишане; движи езика напред – назад.

2-4 м - краищата на устните стават активни в сукането, мляска с устни.

4-6 м – волево сучене, интерес и избирателност към храната. Захапва и мляска с устни. Уменията, от които зависи въвеждането на твърди храни, при повечето деца не са развити преди 6-ия месец. След това, със съзряването на централната нервна система, хранителните актове започват да стават волеви. Преглъщането започва да се контролира предимно от мускулите на езика, а впоследствие и с мускулите на долната челюст.

6-8 м – мляскането продължава; детето заявява готовност за хранене с пръсти и поднасяне на парчета храна към устата си.

8-10 м – детето започва да премества храна в страни от центъра на устата си. Волево захапва храни и предмети и се опитва да затвори устни около ръба на чаша. Демонстрира готовност за въвеждане на течности от чаша. Може да се окуражава да се храни с лъжица само.

10-12 м – поднася лъжицата до устата, започва да повдига чашата и да я задържа; започват ротационни дъвкателни движения.

Става ясно, че бебето е напълно способно да се храни самостоятелно, след като навърши 6 месеца. Разбира се, има храни, които се предлагат с лъжица, като кашите, които ви съветвам да приготвяте у дома.

Не пречи да изкиснете от предната вечер две супени лъжици елда и да я сварите на сутринта. Плодовете, които може да прибавите към всяка каша е добре да са леко термично обработени, поне докато детето не навърши 8 месеца.

По принцип не ви съветвам да въвеждате плодове преди тази възраст, защото са сладки, децата ги харесват и отказват другите по-консистентни и различни на вкус храни.

Ето една примерна схема – такава, каквато може да срещнете навсякъде. Но е добре да знаете, че това са само ориентировъчни храни и количества.

Най-важното си остава детето. Именно затова педагогическото захранване, при което се дават "микродози" (количеството, което можете да хванете между палеца и показалеца си) и захранването, водено от бебето, при което се дават парчета с размер, удобен за хващане от бебето, за да се храни само, са по-добрият избор за захранване.

Примерна стандартна схема

5-6 месеца

Каша – зърнена, безглутенова (ориз, елда, просо) / зеленчуково пюре (картоф, тиква, тиквички, карфиол, пащърнак). Кашата или пюрето се приготвят с кърма или формула до желаната консистенция. Предлага се по 1-2 чаени лъжички за запознаване с вкуса.

6-8 месеца

Безглутенови каши / зеленчукови пюрета (броколи, авокадо, спанак, чушка, морков) / термично обработени плодове (банан, круша, грозде, слива, ябълка). Консистенцията се сгъстява. Може броят на храненията да се увеличи до 2-3.

Плодовете се въвеждат постепенно и от една ч.л. количеството се увеличава до ¼ или ½ чаша. Същото важи и за зеленчуците. Въвежда се само по една нова храна, като интервалите би следвало да са 3 дни за деца без проблеми и 5-7 дни за деца, проявили алергии.

8-10 месеца

Каши – прибавят се и глутеновите / намачкани плодове и зеленчуци / парченца хляб, добре сварени макарони за ядене с пръсти, твърди бисквити / сок – нецитрусов / жълтък, месо / сирене, масло; меки бобови.

Около ¼ чаша млечен продукт; ¼ до ½ чаша плод; ¼ до ½ чаша зеленчук; същото количество зърнена каша; месо – 1/8 чаша храните за ядене с пръсти да се предлагат самостоятелно

10-12 месеца

Зърнени каши / млечни – кисело мляко, извара, сирене, масло / нарязани плодове / зеленчуци – сурови или сварени / месо, жълтък, бобови / плодов сок.

Количествата са същите като за 8-10 месеца. На детето се предлага лъжица, за да се храни самостоятелно.

При Jenite.bg можете да откриете пълната информация за различните рефлексни фази, през които преминава бебето.