Народен празник, свързан с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон.

От Кръстовден или Симеоновден (1.09) започва сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев.

В някои райони той е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

В този ден се организират и общоселски събори, семейни и лични служби, на които колят курбани за здраве. Започват есенните седенки и активният предбрачен сезон.

В Източна Тракия на тези седенки момците изпълняват обичая Джамала (камила) с характерната за обреда игра, символизираща смърт и възкръсване на обредната фигура, изобразяваща животно.

Православната църква е отредила този ден за един от своите най-важни и тържествени празници - 'Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен'.

В първите три столетия християните не притежават кръста на Христос. Търсенето му започва по заповед на император Константин Велики (около 280 - 22.05.337 г.). Според преданието майката на императора - Елена също отива в Ерусалим и открива кръста на Христос.

Над предполагаемата Голгота Константин издига великолепен храм, осветен на 13.09.320 г., както отбелязва Александрийската хроника от 4 в. Следващият ден е отреден за почит към христовия кръст, поставен в базиликата в сребърен съд.

Източник: Календарни празници и обичаи на българите