Историята на египетската кухня започва още в Древен Египет. Благодарение на археологическите разкопки днес знаем, че Великите пирамиди в Гиза са били платени в хляб, бира и лук, което очевидно е била обичайната диета на селяните в египетската провинция.
След завладяването на Египет от мюсюлманите, през 654 г., бирата изчезва от традиционната египетска кухня, но лукът остава и до днес един от основните зеленчуци, използвани за ароматизиране и овкусяване на египетската храна. Бобовите култури са друг от основните източници на протеини за населението, които са широко използвани и днес.
Египетската кухня е изключително подходяща за вегетарианците, тъй като ястията са предимно зеленчукови. Единствено в Александрия и по крайбрежието се използват много риба и морски дарове. Огромният дял на вегетарианските ястия се дължи на това, че в исторически план месото винаги е било много скъпо за населението.
Хлябът може да бъде наречен гръбнакът на египетската кухня, тъй като се консумира с почти всички ястия. Едно ядене за хората от работническата класа и селските региони може да включва само хляб и бобови култури. Египетската дума за хляб означава и живот, съществуване, което показва централната роля на хляба в живота на египтяните.
На кулинарно ниво, освен ролята си на основен доставчик на въглехидрати, хлябът най-често се използва и като ядивен прибор за храна. Египтяните го използват за да загребват храна и сосове, да увиват кебап и фалафел и да приготвят сандвичи. Хлябът се пече на много висока температура, от което тънката питка бухва. След изваждането му от пещта слоевете тесто остават разделени, което позволява да се използва като джоб.
Типичната закуска се състои от чай и боб, хляб и сирене или яйца и мармалад. Сладкиши като баклавата също се сервират в ранните часове на деня.
Египетската кухня се характеризира най-вече с ястия като Ful Medames, Koshari, Molokheyya и пълнени с ориз гълъби.
Ful Medames e ястие, приготвено от пюре от варен боб, сервирано със зехтин, лук, чесън и лимонов сок. Ястието е характерно и за кухнята на страни като Сомалия, Етиопия и Судан.
Koshari пък е типично египетско ястие, представляващо смес от ориз, леща и макарони.
Molokheyya е супа, която се приготвя от накълцани с чесън и кориандър листа от юта. При по-специални поводи и в богатите домакинства към тях се прибавя и някакво месо, обикновено пилешко, а когато е възможно заешко, което е предпочитано особено в района на Кайро. В Александрия използват риба, а в Порт Саид - скариди. Ястието е познато още от древността, откъдето идва и името му. На древноегипетски molokheyya означава "за крале и благородници" защото се е смятало че само те могат да го ядат.
Част от кухнята намира прилики със средиземноморската храна, като например оризът, пълнените зеленчуци, баклавата и използването на лозови листа.
Древните египтяни са известни и с използването на много чесън и лук във всекидневните си ястия. Често приготвяно е пюрето от чесън, овкусено с подправки, което се използва в пикантна доматена салата или се добавя към пълнените варени патладжани. Чесън, запържен с кориандър, се добавя към Molokhiyya, а пържен лук - към koshari.
Египетските десерти значително се различават от традиционните за Източното Средиземноморие.Eish el-Saraya Fatir представляват палачинки, които се овкусяват с всичко, от яйца и кайсии до други видове плодове по избор.
Сред популярните десерти е т.нар. Basbousa, което се приготвя от грис, накиснат в захарен сироп и обикновено се гарнира с бадеми, които традиционно се нарязват вертикално, така че всяка част да има формата на диамант. Баклавата също е обичан десерт в Египет.
Kahk е традиционно сладко ястие, което се сервира най-често по време на празници. То представлява сладкиш от маслено тесто за бисквити, което се покрива с пудра захар и може да съдържа орехи или други видове ядки.
Традиционният ябълков сладкиш пък се овкусява с различни видове подправки, но най-вече с индийско орехче или канела. Освен тях към него се добавят и счукани орехи или бадеми.
За национална напитка в Египет се счита чаят, следван от египетското кафе. То се приготвя черно и сладко, като не се консумира с мляко и се сервира предимно в стъклени чаши.
Страната е популярна със своя чай, който продава на много страни по света. Той има две основни разновидности - Koshary и Saiidi. Освен традиционния египетски чай се сервират и други видове като каркаде, който местните често използват за понижаване на кръвното налягане.
На особена популярност се радва и сокът от захарна тръстика, наречен "aseer asab”.
Тъй като празникът Рамадан се празнува от мюсюлманите в Египет, местното меню е добре съобразено с изискванията на религията. По време на месеца на Рамадана семействата се събират късно вечер на масата, чак след като слънцето залезе.
Освен това през същия месец се обръща специално внимание на бедните и минувачите, като обикновено египтяните правят специални ястия, които раздават на сергии на улицата в знак на милосърдие. Богатството на благотворителната трапеза зависи единствено от възможностите на семейството.
Египетското християнско население пък пости според коптския календар, като периода, в който се налагат ограниченията обхваща повече от две трети от годината. Тогава се ядат предимно вегетариански ястия и се избягват месото и млечните продукти.
